You and me. Together

31

Гл. т. Ким:
   Станах с първите лъчи на слънцето и започнах да се оправям. Слязох по най-тихия начин, за да не събудя семействата си и реших да направя закуската. Тъй като почти не бяхме в апартамента си, хладилника не беше много пълен и имаше неща за палачинки. Днес съм решила да оставя нашия пън са спи до колкото си иска. Но разбира се все до 12 часа се надявам да стане. Сложих да се зарежда, защото очакавах обаждане от Куки заради днешната среща с родителите им. Докато правих закуската осъзнах, че утре дебютираме. Започнах са се сещам как двете с Мин само сме си мечтали да станем известни и това в компанията Big Hit. Преди няколко дена Лин ни съобщи, че след дебютните тийзъри, хората чакат с нетърпение пускането на песента ни. След половин час всички започнаха да се излюпват от леглата и насядахме на масата да ядем.
    -Къде е кака? Още ли не е станала? -попита брата на Мин.  
    -Ааа, сигурно още наня.-казах аз.
И в този момент близнаците се спогледаха.
   -Като в доброто старо време? -попитам подхилквайки се близнака.
    -Като в доброто старо време. -повтори сестрата.
  И се качиха нагоре. След 15 минути се чукаха крясъци.
   -Ейй, как може да събуждате така сестра си. Аз съм по възрастна от вас. Малко уважение към съня ми. -извика всичко това Мин и всички на масата започнахме да се смее. Докато смеехме, двама добри близнаците слязоха давайки се гепи. След половин час слезе и начумерената Мин. Явно е била толкова ядосана, че забрави да се преоблече и слезе с разчорлена коса и блуза, която беше голяма за нея.
    -Еййй. Мин. Това не беше ли тениската, която Намджун търсеше? -попита Лин и аз се сетих от къде ми е толкова позната. Тя веднага се изчерви и хукна към стаята си. Ние отново прихнахме да се смеем.
   -Мисля че на Намджун ще му бъде от полза да знае къде му е блузата! -каза Лин и прати на Намджун снимката, която беше направила снимката незнайно кога. И в този момент, телефона ми зъзваня.
   -Кажи, Куки! -казах.
    -Елате днес трите към 15 часа. Родителите ни ще дойда към 18, но ви искаме по рано.
    - Разбрах! Ще се видим след четири часа.- казах и му затворих. Погледнах часа и беше 11 часа. Мин тъкмо слизаше отправена разбира се и седна да закусва.
     - Момичета, днес ще ходим в имението към 15 часа. Мин да закуси и започваме да се оправяме.
    -Да, толкова рано, защото на примадона като тебе не и стигат три часа. -каза Мин подхилквайки се.
    -Яяя, не съм виновна, че се оправям бавно. Просто всичко трябва да ми хареса. -казах. - А вие мамо, тате и другите какво ще правите?
   -Ами мислем да се разходим из града, скъпа. -проговори мама, отсервирайки си.
     -Добре. Хайде Мин, Лин да се качваме и да се оправяме.
   Три часа по-късно:
  Вече пред имението и звъннахме на вратата. След секунди ни отвори Куки. Аз веднага скочих на прегръдка, а другите влязоха навътре. Вече бяхме в хола, когато Намджун проговори:
   - И Мин, кога мислеше да ми кажеш, че блузата ми е у тебе. Иначе ти стои много добре.
   Мин се изчерви и не каза нищо, само се сгуши в Намджун, така че да не и виждаме изчервеното лице. Всички се засмяхме.
    -Е момичета, какво чувството, че утре ще ви знае целия свят? -попита J-hope.
     -Амии, доста сме нервни, но чакаме с нетърпение утрешния ден. -казах.
    И така продължихме да си говорим на различни теми, но без Мин и Намджун. Те бяха някъде горе. Вече стана време родителите им да идват. Зазваня се на вратата и Джин отиде да отвори, а Мин и Намджун слизаха точно в този момент. Родителите на Намджун влязоха първи и се запознаха с може би бъдещата им снаха. Накрая бяха родителите на Jk. Аз бях много нервна, но Кук ме държеше здраво за ръка оспокояващо се.
   -Здравейте мамо, тате. -каза той и ги прегърна и премина на брат си. А аз се поклоних в знак на уважение и ги поздравих. И в този момент бащата проговори.
   -Няма нужда от такива формалности скъпа. Ти си част от това семейство вече. -каза той. И ме потупа по гърба, а майка му само ме прегърна. Мисля че ме харесаха.
  Гл. т. Мин:
   С Намджун чакаме майка му, баща му и сестра му. Не бях чака толкова нервна, но се притесняват малко. След около 10 минути те пристигнаха, Намджун отиде да ги прегърне, след това ги запозна с мен. Изглеждаха ми приятни хора и бяха наистина такива, но явно толкова много ме харесаха, че щяха да ми счупят ръката и гърба от здрависване и прегръщане. Сега разбрах от къде е наследила тази сила и непохватност Намджун. Само сестра му ме прегърна нормално. В това семейство, май тя е най-нормалата. След като се запознах със семействата на другите, седнахме на масата. Добре че живеят в имение и имат толкова голяма маса, иначе не знам как щяхме да се съберем. Тъй като всички се познаваха, на масата не беше тихо. Докато майката на Джуни не попита конкретен въпрос към нас трите.
   -Къде учете деца?
   -Ами по принцип в музикалния университет.  И ще продължим да учим, само че от другия месец заради натоварения ни график този месец. -обясни Лин.
   -А вие онлайн ли ще учите или ще ходите в университета?
    - Онлайн ще учим, само за изпитите ще ходим в университета. -казах.
    -Мамо, стига си ги разпитвала. За какво ти е да знаеш такива подробности. -каза Джун.
   -Е сега, сине. Любопитно ми.
   - Наистина няма проблем, Намджун. -казах и му се усмихнах.
    Така говорихме до много късно, но разбира се трябваше и да си тръгваме. Сбогувахме се с момчетата и родителите им и тръгнахме. Щом се прибрахме видяхме, че всички спят и тихичко се качихме към стаите си. Трябваше са се наспим хубаво, защото утре ни очакваше голям ден.
     На другия ден:
   Събудихме се рано и веднага тръгнахме към компанията. Днес щеше да се пуска в 12 часа видеото на песента в YouTube. Щом влязохме в компанията видяхме, че е голяма лудница. Служителите тичаха напред назад. Ние се качихме до стаята, където пускат песните на групите. Оставаше още един час и бяхме много притеснени. След мъчителния един час в чакане дойде и момента на пускане на песента. С пускането си видяхме колко много хора я слушаха. Не вярвах, че ще имаме такъв успех. 1 милион гледания за 1 час. Започнахме да се прегръщаме, защото не вярвахме на очите си. След като се нарадвахме, започнахме да се оправяме, защото днес в 18 часа щяхме да покажем песента си на хората. Облякохме се така: