You and me. Together

22

-Първо ще се разделим на отбори:аз и Кук, Лин и Джимин, Те,Джин и J-Hope и Мин и Намджун. -разясни ни Ким. Аз се ядосах, защото пак ще трябва да съм с Намджун.
-Не може ли, аз да отида в групата на тримата, а някой да отиде при Мин. -каза Намджун злобно.
-Съжалявам, но ние не искаме да се разменяме. Ще трябва да се изтраете. -каза Джин.
- Ако, сте се разбрали, започвам с изясненията по играта. Така, четирите отбора ще тръгнем в различни посоки. Аз и Кук на север, Лин и Джимин на юг, тримата на запад, а Мин и Джун на изток. Ще използвате джипиесите си и ще трябва да се разхождате до края на Кайро и трябва да се приберете тук точно в 18:00 часа. Ще има хора, които ще наблюдават хотела и който дойде по-рано от определения час ще трябва да чисти хотела. А сега да тръгваме.-каза Ким.
Офффф, от къде и идват тези идеи. Излязохме от хотела и поехме по предназначения път. И двамата следяхме джипиеса и никой не обелваше дума. Така вървяхме около два часа. Стигнахме според джипиеса до покрайнините на града и изведнъж батерията на телефона ми падна.
- Намджун батерията ми падна може ли да гледам от твоя.
-Добре. -каза той без капка емоция. Тъкмо да погледна в неговия телефон и му падна батерията.
-Какво му стана, сутринта го заредих.
-И аз така. Мисля,че се досещам какво е станало или по точно кой го е направил.
-Съгласен съм с теб. -каза Намджун. Да не повярваш, той е съгласен с мен.
-Ами така и така сме стигнали дай да разгледаме, а пък ще му мислим с прибирането вечерта.
-Офф, на тази твоя приятелка, от къде ѝ идват тези идеи.
-Не знам, Намджун. Ако искаш първо да седнем в някое заведение, защото тук няма поне една скапана сянка да се разхладим. Съгласен?
-Добре, да вървим.
След по-малко от 5 минути намерихме заведение и веднага влязохме. И двамата си поръчахме айс кафета. Така седяхме от 10 минути в пълно мълчание. Реших да се престраша и да го питам, защо се държи така с нас. Сега или никога.
-Намджун, искам да те питам нещо.
-Мм-каза поглеждайки ме.
-Защо се държиш така с нас, какво сме ти направили.-казах го на бързо преди да съм се отказала.
-Знаеш. Просто не ви харесвам.
-Виж просто искам да си изясним всичко, не обичам да съм в лоши отношения с колегите си. А, и не ми казвай, че не ни харесваш, защото сме европейки. Знам как се държиш с феновете си от Европа. Въпреки че, това са коренно различни неща, все пак щеше да се държим по друг начин.-изясних му. Не мога да повярвам.

Гл. т. Намджун:
Права е. Но как да и обясня, да и кажа ли истината...
-Намджун, моля те кажи ми истината. Защо се държиш така с мен, толкова ли съм гадна за теб? -и в този момент видях сълзи в очите ѝ. Разбрах ,че колкото и да се опитвах да не я заобичам,не успях. В този момент, разбрах, че я харесвам и е време да ѝ кажа всичко. Няма да мога да понеса да се държа така с нея. НЕ МОГА!
-Ще ти кажа всичко и след това си в пълното си право да ми се сърдиш. Още когато те видях, когато дойдохте да живеете при нас, сякаш почувствах нещо. Мислех, че може би най-накрая ще почувствам това какво е да си влюбен и тогава се сетих, че в същия ден бях при директора и той ми каза, че след половин година ще вляза в казармата и си казах, че не мога да си позволя да харесвам някого, а и бях дочул, че си арми и съм ти баяс. Страхувах се, че може и ти да ме харесваш. А не исках да имаме връзка и след това да се чакаме две години. Само ще се нараним по този начин. Най-лесната опция беше ти да ме намразиш. За това и започнах да се държа така. Дори и с приятелката ти, за да не разбереш нещата погрешно. Но започнах да имам силни чувства към теб. И без да се усетя се влюбих в теб. Знам, че сега сигурно ме мразиш и се надявам да ми простиш някой ден.
След като свърших, я погледнах и видях, че тя плачеше.