You and me. Together

12

Гл.т.Ким:
Слънчевите лъчи погалиха нежно лицето ми. Събуди се и видях Мин да събира багажа си. Тогава се сетих, че днес си тръгваме от къщата на момчетата. Честно казано от една страна ми беше тъжна, защото ми беше приятно в компанията на BTS освен в тази на Джънгкук и Намджун, но от друга страна се радвам поради нещата,които станаха през изминалата седмица. Тъй като багажа ми беше готов още от снощи, с Мин слязохме да закусим. Когато влязохме в кухнята, всички бяха седнали и чакаха само нас. На масата имаше най-различни вкусотии приготвени от Джин. Закусвахме и се говорихме. Беше приятно. За жалост дойде и момента, в който се сбогувахме с тях. Когато стигнахме до Джун и Кук, те си гледаха в телефона и ни игнорираха. Стана ми малко гадно, но не се терзаех много. Тръгнах с Джин,защото щеше да ни закара до общежитията. Когато пристигнахме се просълзихме, защото наистина го чувствахме много близък. Възприемахме го като наша майка,защото се грижеше много за нас през изминалия месец. След много прегръдки влязохме в сградата. Отидохме до жената,която даваше ключовете за стаите.
- Добър ден!- поздравих я.
- Добър и на вас! Какво желаете?- попита мило тя.
- Ние сме момичетата, които обитаваха преди месец стая 302. Може ли ключовете?- обясни Мин.
- Съжалявам момичета, но вашата стая вече е заета. Единствената ни свободна стая е 409. Но ще трябва да я делите с още едно момиче. Ето ви ключовете и довиждане. -каза тя.
-Благодаря ви. Лек ден и на Вас!- казах и тръгнахме към асансьора.
- Въобще не искам да делим стая с непознат -каза мърморейки Мин.
- Стига си мръкнала. А и може да станем приятели.- смъмрих я. Изведнъж асансьора спря и разбрахме, че сме стигнали. Намерихме бързо стаята и влязохме. Но щом влязохме и видяхме бъдещата ни съквартирантка,бяхме много щастливи. Оказа се, че това е Лин. Прегръщахме се до припадък.
-Липсвахте ми момичета. -каза приятелката ни.
-И ти на нас!- казахме в един глас.
-Сега ми разкажете какво е да живееш при BTS.
- Оф, добре сега ще ти разкажем...-и започнах да и разказвам всичко до най-малката подробност. Щом стигнахме до това,че Мин влезе в болницата, много се притесни. Мин обаче я успокои като и каза, че всичко вече е наред.
- Не очаквах,че Намджун и Джънгкук ще са такива тапанари. С какво право са ви обиждали?- ядосано коментира след като и разказахме.
- И ние не очаквахме,но такъв е живота. -отговорих и аз.- А при теб как е? Разказвай.
-Ами не е толкова интересно както при вас, но разбрах че са ме избрали да стана мениджър на някаква музикална група.
- Честито. Това е чудесна новина.- похвалихме я и отново си дадохме мечешка прегръдка.
Забелязах, че докато сме си говорили е станало вечер. Тъй като ни мързеше да отидем да вечеряме някъде, си поръчахме.

Съжаляваме, че не пуснах глава миналата седмица, но нямахме възможност. Надяваме се, че ви е харесала днешната глава. Съжаляваме и,че днешната глава е кратка,но нямаме много време, заради училището. Весел празник.🥚🍦🍰🍷❤!