You and me. Together

13

Гл.т.Мин:
Лекциите ни свършиха бързо. Другите започнаха да се държат нормално с нас. Сега 12:00 и сега бързаме към компанията. Все пак успяхме да стигнем навреме и тръгнахме към стаята на шефа. Почукахме и се чу едно влез.
- Добър ден!-поздравих.
- Здравейте момичета! Стаята ви за тренировки е на втория етаж, номер 121. Мин, е то ти ключовете. Днес ще се спрем само на танците. В стаята ще ви чака хореографа. Свободни сте.
- Благодаря!
С Ким излязохме и тръгнахме да слизаме, защото стаята беше на четвъртия етаж. Започнахме да я търсим. Както си вървяхме, се блъснах в някой.
-Внимавай къде ходиш!- каза до болка познат строг глас.
- И-извинявай!-казах притеснено аз и видях и другите момчета. Джин веднага се намеси:
- Какво има момичета? Да не търсите нещо?
-Ами всъщност си търсим залата.-веднага се обади Ким.
-Кой номер е?
-Ами 121.
-Тази зала е срещу нашата затова ме последвайте.
-Джин, нямаме време за това.-обади се Джънгкук.
-Искаш да останеш гладен ли? Вие вървете, аз ще бъда бърз.-каза заповеднически Джин.
- Не, няма нужда. Не искаме да отнемаме от времето ви.Само ни опътете. -обадих се.
-Без такива. Хайде последвайте ме.
Ние тръгнахме след него и забелязах злобните погледи на Нам и Кук. След 5 минути стигнахме и до желаното място. Благодарихме на Джин и влязохме. Там беше младо момче, може би на около 22 години.
-Добър ден!Казвам се Сехюн. Приятно ми е да се запознаем.
- И на нас. Сигурно вече знаеш имената ни.
-Да,знам ги. Ами добре, да започваме с тренировките .Да видим колко сте добри. Коя песен ще ми покажете?
Ние се спогледахме и само с поглед се разбрахме. Тогава в един глас казахме:
-Idol на BTS .
-Добре, да ви видим.
Тогава той пусна музиката и ние в пълен синхрон се пренесохме в нашия си свят. Когато свършихме, Сехюн започна да ни ръкопляска и да казва, че сме доста добри. Изяснини, че като за начало тоест около месец ще учим танци на различни групи, за да имаме опит с ученето на вече нашите танци. Така танцувахме докато не ни се обадиха, че ще затварят. Чувствахме се като пребити. Затова и едвам едвам се дотътрихме до общежитията. Щом влязохме се проснахме по леглата си. Лин веднага дотича до нас:
- Момичета, какво ви има. Изглеждате ужасно.
- Не питай. Скъсахме се да танцуваме.- казах.
- Добре, но ще ми разкажете ли какво е станало, докато ни доставят храната.
-Ами първо си търсихме залата и се блъснах в Намджун, след това Джин ни заведе до залата ни и нашия хореограф е момче на около 22 години, което се казва Сехюн.- разказах на две на три.
-Добре, влезте да се изкъпите.
След като си взехме по един освежителен душ, храната беше пристигнала. С Ким си научихме взетите неща и си легнахме.

В къщата на BTS:
Върнаха се към 19:00 часа, след многото изморителни снимки. Бяха насядали на масата и ядяха. След като свършиха, бяха насядали в хола и си говориха. Изведнъж Джин се сети да пита нещо и за това всички млъкнаха.
- Джун,Кук искам да ви питам нещо. Защо се държите така с момичетата?
-Просто не ми харесват.- обясни безизразно лидера.
- И аз съм на същото мнение. - обади се и макнаето.
-Вижте познаваме се от прекалено дълго време, за да ме баламосват така. Сега изплюйте камъчето. Не искате да ви тормозя,нали?
- Оф, добре. Знаеш, че ми остава няма и половин година и ще вляза в казармата. Не искам да сме наранени, а през тези две години ще си липсваме много. Не искам да си го пречиняваме. Но да имам някакви симпатии към Мин.- разказа той и Джин се обърна да изслуша Кук.
-И аз по същата причина се държа така с тях, но харесвам Ким. Знам, че имам още две години, но ме е страх.
-Вижте момчета, не съм съгласен с вас. Изживейте любовта докато е пред вас. Особено ти Куки, имаш две години. Не се знае какво може да стане. Според мен, загърби тази маска, с която си в момента и изживей любовта. Доколкото до теб Намджун, мога да ти кажа само, че не постъпваш и ти добре. Размисли!
-Може би си прав, хьонг. Ще опитам, а и имам доста време и могат да се случат много неща.- каза Кук.
- Радвам се, че размисли. И запомни, аз винаги съм прав.- засмяха се всички и Джин продължи- А ти Джун?
- Аз няма да размисля.
- Добре, това е твое решение, но запомни, че може и да съжаляваш.
- Както каза Джин може.- каза Джун и се качи в стаята си. Другите го последваха.

Гл.т.Мин:
Всичко се повтори като вчера. Докато тренирахме, някой влезе и ни каза, че шефа ни вика. Качихме се и влязохме в стаята.
-Здравейте.-поздравихме.
-Здравейте. Вече имате мениджър. Влез!- каза шефа и през вратата влезе......

Честито на момчетата. Спечелиха две награди от Billboard. Нека да продължават в същия дух. Ако главата ви е харесала я вотнете и я харесайте.❤