You and me. Together

14

Гл. т. Ким:
-Влез! -каза шефа и през вратата влезе Лин. Ченето ми падна от изненада. Не мога да повярвам! Тя също изглежда не го очакваше, защото на лицето ѝ беше изписана изненада. Тогава шефа я покани да седне.
- Лин, ти ли си?- попитах.
-Да познаваш друга Лин. -засмяно каза тя.
-Е явно се познавате. Значи ще ви бъде по- лесно да работите заедно. Е, Лин ще трябва да обсъдим договора. Момичета, вие може да отивате да продължите с тренировките. -каза ни шефа.
Излязохме и продължихме към залата. Докато вървяхме се спънах и щях да падна по лице, но две здрави ръце ме хванаха.
-Бъди по-внимателна Ким! -каза спасителят ми с нежен глас. Щом се изправих бях много изненадана, че точно Джънкук ми помогна.
-Ъъъъ, д-д-да. Благодаря! -казах притеснено. Защо заеквах по дяволите?
-Няма защо. -каза. В същия момент видях, че Мин я няма. Щом я видя, ще я убия. Как можа да ме остави? Между нас цареше неловка тишина, но коремът ми реши да се обади. Той се измяна и каза:
- Някой май е гладен. Аз също. Искаш ли да дойдеш с мен? Срещу сградата има нещо като заведение за бързо хранене.
-Ами, добре.- казах преди да съм размислила. Странно ми беше,че се държеше така с мен. Все пак допреди няколко дни не спираше да ме обижда. Така излязохме от сградата. Влязохме в заведението като Джънкук не забрави да си сложи маската, за да не го разпознаят. Каза ми да седна на една от масите и се запъти към касата. Седнах и имах чувството, че ще умра. Той дойде носейки два сандвича. Започнахме да ядем, бях много гладна и въобще не осъзнавах, че се тъпча като прасе.
- Ким, яж по-спокойно, ще се задавиш.
-Съжалявам, просто съм много гладна.
-Аз, съжалявам, че се държах толкова ужасно с теб. Надявам се да можеш да ми простиш. -каза той и си наведе главата.
- Прощавам ти. Да наистина беше ми много неприятно, но не обичам да съм в лоши отношения с колегите си и не само.
-Джънкук, оппаааа. -изкрещя някой.
-Ким, време е да покажеш колко цениш живота си. БЯГАЙ!!! - извика той и започнахме да бягаме. Зад нас тичаха три момичета. Сега осъзнах, че всъщност той ме държеше за ръка. Задъхани влязохме в сградата. Гледахме се докато някой не започна да ни ръкопляска.Това беше Намджун.
-Къде си мислиш, че беше? Знаеш, че не трябва да излизаш навън сам.
-Той не е малко момче, за да му казваш какво да прави. А и виждаш, че беше с Ким. -появи се отнякъде Мин.
-Ти не се обаждай. А и най-малко разчитам точно пък на тази европейска дрисла. От къде да знам, че тя няма да му направи нещо? -продължи той. От тези негови думи се засегнах, въпреки че съм свикнала на обиди.
-Хьььооонг! Внимавай с езика! - скастри го Кук.
-Кук, хайде да се качваме. -каза Джун и се изгубиха.
-Аааа. Какво стана? -разкрещя се Мин.
-Нищо особено. Но странното е, че се държи мило с мен.
-Тук става нещо. -смеейки се каза лудата ми приятелка.
-Оф. Хайде да се качваме.
-Как сменяш темата, но добре хайде. -каза непоносимата ми приятелка.