You and me. Together

32

Гл. Т. Ким
6 месеца по-късно...

През тези 6 месеца се случиха много неща. Декември изкарахме албум с който спечелихме много награди. Подготвяме още един за по нататъка. Също така се преместихме в имението при Джин и Шуга за да не се притесняваме, че може да стане нещо понеже нали сме сами в апартамента. Те нямаха нищо против. Момчетата много ни липсваха.
Алармата ми звънна в 7:30 ч. Станах и отидох до банята за да си извърша сутрешната рутина. Само, че като се погледнах в огледалото се стреснах. Косата ми беше като разплетена кошница, но като я сресах стана по-добре. Забелязах, че съм с блузата на Кук която ми седеше като човал. Засмях се но веднага след това се натъжих и се разплаках. Наистина ми липсваше. След като се поуспокоих, си измих зъбите и лицето. Слязох до долу. Явно никой не е станал. Нищо. Реших да направя нещо за закуска. По принцип Джин не дава много да се влиза в "кухнята му", но на мен не ми пукаше (😂). Влязох и се запътих към хладилника. Реших да правя палачинки защото стават лесно, всички ги обичат, а и не ми се занимаваше да правя някви супер луксозни закуски. Направих сместа и започнах да ги правя. Както си правех палачинките, усетих, че има някой зад мен. Обърнах се и видях Джин по боксерки, да седи с кръстени ръце.
   - Охх... стресна ме. - казах аз.
   - Какво правиш... В КУХНЯТА МИ!- каза той с повишен тон.
   - Оф... спокойно нищо не е станало. Моля ти се, не съм като Намджун да троша всичко.- отговорих. Засмяхме се двамата.
След това той отиде да си налее вода. Вече бях готова с палачинките. Сервирахме ги двамата и след малко Лин и Шуга дойдоха. Явно Мин още спи.
След малко се домъкна и тайфуна Мин. Говорим за вълка а той в кошарата.
   - Охо... кой е станал. - казах аз. - Как така без да идвам аз да те събуждам? - попитах и всички се засмяхме.
   - Хаха. Колко забавно. - отговори Мин. - и се засмя и тя.
След това всички седнахме да закусваме. Като се наядох се качих горе до стаята на Кук за да се преоблека. Аз спах в неговата стая. Сетих се за него и реших да му звънна.
   - Здравей, зайче.
   - Здравей, пухче.
   - Как си?
   - Добре съм! ти как си?
   - Добре! Куки много ми липсваш. - и в този момент очите ми се насълзиха.
   - И ти на мен Ким. - отговори той и явно усети, че се разплаках и каза. - Недей да плачеш. Аз ще се върна. Спокойно. Ким аз ще затварям, че трябва да вървя. Обичам те Ким!
   - И аз теб Кук.
Затворих и се поуспокоих малко. След това слязох до долу, включих телевизора и си пуснах филм. Реших да си направя пуканки. Отидох до кухнята да потърся пуканки, но явно нямаше. Отидох да питам Джин дали  случайно има, но той каза, че няма. Това означава, че трябваше да отида до магазина. Обух се и тъкмо да тръгна, Мин дойде.
   - Ким, къде отиваш? - попита ме.
   - До магазина за пуканки.
   - Искаш ли да дойда с теб.
   - Не, няма нужда. Аз ще отида, ще напазарувам и за вечеря.
Тя кимна а аз тръгнах. Магазина не беше много далеч, но не беше и много близо. Осетих, че има някой зад мен. Обърнах се, но  нямаше никой. След 10 минути стигнах до магазина. То беше малко квартално магазинче. Влязох и се запътих към пуканките. Взех ги и реших да взема нещо и за вечеря. Избирах нещо и осетих как някаква ръка докосва рамото ми. Обърнах се и погледнах ококорено човека срещу мен.
   - Ти...

Следва продължение....

Здравейте хора ! Ето я и новата глава. Интересно ли ви е кой е човека, който Ким видя в магазина? Надяваме се да ви е харесала главата ако е така вотнете и коментирайте.😘😊