You and me. Together

7

Гл. т. Мин:

     От 15 минути седим в тази стая и някой влезе. Това беше Джимин. Запъти се към една масичка и взе някакви документи. После ни забеляза и ни заговори:
      - Вие сте новият дует, нали?
      - Д-да. -заекнах аз.
      Той ни се усмихна и излезе. 
Гл. т. Джимин
      Отидох да взема едни документи. Щом влязох видях две момичета. Сториха ми се някак познати, но не можех да се сетя от къде. Бяха ни съобщили, че ще имаме женски дует. Всъщност не мислех, че ще са толкова красиви. Както и да е, излязох и тръгнах към залата за танци. Докато вървяха се сетих от къде са ми толкова познати. Това бяха момичета от заведението, които бяха крещяли като излязоха. Докато съм мислил, стигнах в залата. Щом влязох, видях че момчетата се разгряваха.
    -Хей хора, знаете ли кой видях?
    -Оф, Чимине какво пак видя? -обади се Джънкук.
    - Не какво, а кого. Както и да е. Видях онези момичета, които крещяща пред заведението.
    -Е и. -каза Намджун.
    -Те ще бъдат новия дует.
    -Еха! Поне сме ги виждали. -извика Хоби.
   - Свършен те ли? Да започваме тренировка. -каза раздразнение Кук.
   -Какво...
   -Кук е прав. Хайде. -каза строго Джун.
Не можах да разбера, защо те двамата бяха толкова раздразнени.  Но ги послушахме и започнахме.
Гл. т. Мин:
След като Джимин излезе, дойде една жена.
   - Последвайте ме - каза тя.
Ние само кимнахме и тръгнахме след нея. Почукахме и влязохме.
   - Извинете че ви накарах да ме чакате.
   - Няма проблем. - каза Ким.
   - Нека да поговорим. Този месец сте освоосвободени от лекции, защото трябва да работим по дебюта ви. Тъй като сега е месеца в който служителите излизат в почивка. По тази причина BTS приеха да ви обучават. И ще се преместите да живеете за един месец при тях.
   - Но... - тръгнах да казвам но шефа ме прекъсна.
   - Няма но. Съжалявам всичко вече е решено. Имате ли някакви въпроси.
   - Добре, но кога ще се преместим?- запита Ким.
   - Днес към 18:00 ще ви вземе чер на кола, която ще ви чака пред общежитията.
   -Добре. Довиждане! -покланяйки се излязохме с Ким.
   - Имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето!
   -И на мен. Всъщност колко е часът? -запита Ким.
   -Ами, около 1.
   - Един часа. Нямаме време. Имаме само един час път до общежитията. Хайде да побързаме! -разкрещя се Ким.
   -Добре, само невикай.
След един измурителни час се прибрахме. Приготвихме си багажа и слязохме. Долу ни чакаше   колата. Потеглихме и след половин час път пристигнахме. След като слязохме, останахме с отворени усти. Къщата беше много красива.

Отидохме до вратата и позвъняхме. След минута Тае дойде и ни отвори.
    -Здравейте, момичета. Чаках ме ви. Влизайте.
    -Добър вечер! -казахме двете в един глас.
Щом влязохме ни лъхна аромата на прясно приготвена храна. Щом влязохме видяхме, че всички от BTS бяха насядали около масата. Тъй като сме армита, знаехме че днес Джин се е върнал от казармата.
     -Здравейте! -поздравихме ги.
     -Здравейте! Хайде сядайте, че храната ще изстине. -каза радостно  Джин.
     -Благодаря ти, но аз не съм гладна. Може ли някой да ми обясни, къде е стаята ни? -попитах.
    -Хайде Джун, покажи й стаята. -каза Джин.
    -Оффф. Хубо.- каза Джун и стана от масата.
    -Не няма проблем. Просто ми кажете, къде се намира стаята.
    -Така и така съм станъл ще те заведа. А и омма Джин може да ме гони с тигана из цялата къща, ако не те заведа. -отвърна Джун.
Тогава всички се засмяхме. Докато стигнем стаята, никой не убели дума. Щом влязохме, Джун каза:
     - Това е вашата стая.
Влязох и си оставих багажа. След това Намджун затвори вратата и ме блъсна в стената. Аз се уплаших  и си затворих очите. В следващият момент, усетих правата му под окото ми. Тогава отворих бавно очи.
    -Имаше мигла. -каза той показвайки ми я.
Аз кимнахме и усетих как ми пламнаха бузите. Той излезе и аз останах сама. Тъй като бях много изморена, веднага си легнах. Заспах веднагически.
Гл. т. Намджун:
    Преди малко дойдоха момичетата, които щяха да бъдат дует в нашата компания. Едно от тях, трябваше да заведа до стаята им. По пътя не си казахме нищо. Щом влязохме в стаята им, видях че имаше мигла. Тогава я обърнах и тя от страх си затвори очите. Помислих си колко е сладка, но тогава се сетих какво ми каза шефа днес. Че след половин година, ще вляза в казармата. Тогава бързо се осъзнах и й махнах миглата. След това набързо излязох. Харесах това момиче, но реших че ще е по-добре да загърбя такива чувства, преди да са се усилили. Не искам да сме наранени след като замина. Ще е по-добре да се държа по-студено с момичетата. Докато съм съм си мислил, стигнах трапезарията. Седнах и започнах да се храня. Вдигнах си главата и видях, че всички ме гледат.
     -Какво? -запитах.
     -Какво стана, а? -попита Джимин.
     -Нищо, какво да стане? -и продължих да се храня.