You and me. Together

8

Гл.т. Ким:
     След като изядох вкусотията на Джин, реших че трябва да си лягам.
     -Може ли някой да ми каже къде се намира стаята ни?
     -Аз ще те заведа. И без това отивам към моята. -каза не кой да е, а Джънкук. Това беше като сън, от който не исках да се събудя. Той тръгна към стълбите и аз го последвах. Бях зад него и не спирах да го гледам.
      -Спри да ме гледаш. Нека да се опознаем. Или по-точно аз теб да опозная, защото като гледам си арми и знаеш основното за мен. -заговори той и аз се изчервих.
     -Добре, но нека да е утре. -за мое учудване го казах без да заекване или нещо такова.
     -Ок. Ето пристигнахме. Това е вашата стая. -и тръгна към стаята си.
     -Чакай! -проникнаха се аз и той се обърна. -Извинявай, но в колко трябва да станем утре?
     -Ами, около 8:00 часа. -отговори замислено той.
     -Добре. Благодаря! Лека нощ.
     -И на теб.
И тогава всеки си влезе в стаята. Видях, че Мин вече беше в страната на сънищата. Влязох в банята, извършиха си вечерните процедури и се шмугнах под завивките доволна от изминалия ден. Постепенно и аз заспах.
  
Гл. т. Джънкук:
   Момичетата от дуета изглеждаха много мили. Разбира се бяха и красиви. Грабна ми окото момичето, което си мислех, че се казваше Ким. Другото момиче, май беше Мин не беше гладно и за това Джин-хьонг накара Намджун да и покаже стаята. Вечерята миналото доста бързо, поради много говорене. Както винаги най-големия реши да каже някоя шега. Тогава Ким се за смяхме и чух смеха, и който беше като медени звънчета. След като свърших ме ми се доспа и реших да се качвам, когато и Ким поиска да си отиде в стаята. Реших, че ще и я покажа аз, защото ми беше по пътя. Успях да я обедя, да се упознаем. След като стигнахме до мястото, където трябваше да я отведа, я оставих и си влязох в стаята. Седнах на леглото и започнах да мисля над това, какво да правя с това момиче. Реших след много мислене да се държа по-студено с тях, защото ми останаха около 2 години до казармата и не исках да нараняването Ким, ако стане нещо между нас. Не знаех защо, но и не бях готов за нещо повече. Не съм усетил кога е станало 12:00 и затова реших да си лягам. Според мен утре ще бъде дълъг ден.
Гл.т.Ким:
   Както си спах сладко сладко, алармата ми зазвъня. Реших да я игнорирам, но тя продължи да ме дразни и я спрях. Стреснах се, когато видях че не съм в стаята на общежитията, но тогава спомените нахлуха в главата ми и се успокоих. Станах и се оправих. Сега обаче идваше най-трудната част и тя е да събудя Мин. Виках я, клатиха я, но нищо нямаше ефект. Дори в този момент, тя спеше като пън. Както си мислим как да я събудя, видях каната с водата у се сетих как да я събудя. Знаех, че много ще мрънка, но нямах друг избор. Взех каната и ѝ я изляха. Тъй като беше пълна догоре, приятелката ми заприлича на мокър парцал. Но имаше ефект, защото се събуди и започна да ми крещи:
    -ТИ НОРМАЛНА ЛИ СИ!!! -и ме подгони, забравяйки, че момчетата може да стреснат от силните ѝ викове. Аз започнах да бягам и така обикаляхме цялата стая. Изведнъж момчетата влязоха с гръм и трясък.
      -Какво става тук? -казаха всички.
      -Ами Мин стана. Опитвах да събудя този пън😂, но нищо не стана. Затова трябваше да предприема мерки и както виждате я събудих с вода. -през смях казах аз.
     -Да, ама поне да беше ме събудила с чаша вода, а не с пълна кана. -крещейки казах тя. Тогава всички прихнахме да се смеем.
    -Добре Мин, подсуши се, а ние ще слизаме. -каза Джин.
      Аз слязохме също. Щом слязохме ми замириса на вкусно. Влязох в трапезарията и видях много палачинки. Седнах ме и започнахме да ядем лакомо. След 20 минути слезе и Мин. Присъедини се към нас и след 15 минути бяхме умели всичко. Преместихме се в хола и приятелката ми реши да попита:
    -Разбрах, че през този месец вие ще ни обучавате. Може ли да ни кажете кой какво ще ни учи?
    -Да, ще ви кажем. -заговори Тае- Тези, които ще ви обучават по танци са......