The Song Of Our Hearts

Глава6: Защо Все На Теб?!

Стигаш навреме в залата, с помощта на Jimin - толкова си благодарна на това момче, наистина е като ангел-спасител. Оглеждаш се и виждаш само три свободни места. Сядаш на това, което е посредата и си подреждаш чина, когато бие звънеца. Учителка е доста приятна и през цялото време обяснява техники за разпяване. Думите на Jimin се въртят в главата ти.
Някакво момче с очила почва да говори за саксофона си и обстановката се нажежава, но ти си прекалено вглъбена в мислите си.
- Хей, зубърче, я да мълчиш, че ще ти навра тъпия саксофон отзад!
- Брат, мре ли ти се, а? - всякакви такива коментари почват да се сипят, но единственото, за което ти си мислиш е
- Jeon Jungkook... - прошепваш го тихичко и в този момент той влиза през врата
- Деца, моля ви за тишина!
Момчето с очилата става и избяга през врата, а Jungkook се оглежда из стаята. Погледите ви се срещат и ти бързо покриваш главата си с тетрадката.
- Мамка му - прошепваш и стискаш очи, надявайки се да не те е видял.
Усещаш как той се настанява на празното място до теб и разбираш защо твоето място беше останало празно. Момчето сяда на стола, подпирайки едната си ръка на облегалката, хвърлайки ти поглед от главата до петите и на теб ти става неудобно. Преоблякъл се е с чиста риза.
- Ти да не би да ме преследваш?- казва той, със самодоволна усмивка.
- Аз... не.
- Клас, имаме нови ученици тази година, които са дошли чак от Европа, нека ги поздравим за добре дошли - и класът започва да ръкопляска - Т/и, би ли застанала пред дъската, да се представиш?
Ти се изненадваш и идеята да говориш пред всички не ти се нрави много, но решаваш все пак да го направиш. Едва тръгваш, когато Jungkook ти подлага нарочно крак и се озоваваш на земята доста неграциозно, удряйки се челно в желязното краче на предния чин. Естествено, полата ти пада, така че половината от жълтите ти гащи на Пинко Розовата Пантера да видят бял свят. Целият клас почва да се смее и сочи, а някой даже записва всичко. Чувстваш се толкова малка, искаш да изчезнеш, а главата как те цепи само. Опитваш се да сдържиш сълзите си и молиш госпожата да отидеш до тоалетната - тя кима.
Стоиш пред огледалото в тоалетната и гледаш синката на челото си.
- Ох, просто прекрасно - самосъжаляваш се, когато чуваш стъпки и слагаш "Всичко е наред" маската. Виждаш в отражението на огледалото фигурата на Jungkook.
- Ти пък какво искаш? Махай се - изсъскваш, без дори да се обърнеш.
Jungkok те обръща с рязко движение за талията (което ти се струва доста познато от някъде) и поглежда челото ти.
- Видях, че се удари силно и нося лед. - казва той слагайки пакетче с лед на мястото на синката. Ти го плесваш през ръката.
- Не ме докосвай, ти си виновен за всичко!
Той слага ръце на раменете ти и топлите му, нежни устни се озовават върху челото ти.
- Вече сме квит, принцесо, пък и... яко дупе. - оставя леда в ръката ти и излиза все едно нищо не се е случило. Оставаш отново сама. Много си объркана. Поглеждаш отново в огледалото и си слагаш пакетчето.
- Наистина ли? От всички възможни момчета, защо него? Ахх, ама че простак! Как може да ми прави такъв номер и после да ме целува?! Мразя го, толкова ме дразни и за кого по-точно се мисли, че да се отнася така с мен? Принцеса съм била? Ха!
Излизаш от тоалетната и забелязваш момче и момиче да се хилят на някакво видео, минавайки покрай тях забелязваш, че това всъщност е запис на неспоучливия ти пирует от по-рано и се провикваш в ярост
- Я! Откъде имате това и не се смейте!
- Ейй, чил малко де, това видео е навсякъде, буквално стана топ тема на деня. Хаха виж я само, глупачка
Оглеждаш се и наистина всички го коментират. Усещаш как кръвта във вените ти почва да кипи. За всичко е виновен само и единствено Jungkook! Говорвйки за вълка, той на три метра от теб, слуша музика, проверявайки часа по средата на коридора. Задвижваш се с големи и яростни крачки и заставаш точно пред него с ръце на хълбоците. В момента, в който той повдига главата си, гледайки те иронично, под вежда, ти просто не издържаш и му залепваш такъв шамар, че шума се разнася из целия коридор. Беше сигурна, че той е направил видеото, всичко е било само, за да те унижи и то пред цялото даскало, но е избрал грешния човек, с когото да се ебава, защото ти не си поплюваш. Толкова те е яд, цялата гориш и очите ти се пълнят със сълзи. Той те поглежда объркано и невинно, което те ядосва още повече и го замерваш с пакетчето с лед. Не можеш да сдържаш сълзите си повече, затова излизаш на двора, зад сградата има някакво тайно местенце и завиваш натам. Искаше да направиш добро първо впечатление, да си създадеш приятели, а сега всички те знаят като сакатото момиче, с бельо на анимационен герой, пльоснало се по корем.
- МАмКа мУ - извикваш, ритайки стената, след което се свличаш на пода и покриваш очите си с длани.
Усещаш нещо до дясното си рамо и поглеждаш на там. Виждаш някакво момче с подпухнали очи (сигурно досега е плакало), което се е свило по същия начин като теб и ти подава някакво малко, плюшено меченце. Приемаш играчката и я гушкаш
- Винаги ми помага, когато съм тъжен. Подарък ми е, още откакто се помня.
Ти гледаш кръпката на челото на мечето и се усмихваш сладко, след което се обръщаш към момчето и забелязваш, че едното стъкло на очилата му е счупено
- Чакай... ти не си ли момчето със саксофона?
- Името ми е Kim Taehyung, но можеш да ми казваш Tae или V. Приятно ми е.
Ти изтриваш сълзите си, но все още имаш нужда от някой до себе си, имаш нужда да знаеш, че не си сама, да чуеш клишета от рода на "всичко ще се оправи" " спокойно, не преигравай" или "той е простак, спри да мислиш за него"
- Tae, може ли да се облегна на теб? - прошепваш, хлипайки.
Той се настанява по-близо до теб и отпуска краката си на земята. Ти полагаш глава на рамото му, гушкайки мечето.
- Благодаря. - и наистина се успокояваш.