The Song Of Our Hearts

Глава10: Любовта Побеждава, Но На Каква Цена

- Т/и, вдигаш си задника от леглото веднага и идваш с мен, иначе ще се срастнеш с мебела! - казва неотсъпчиво и леко раздразнено Jin
- Казах ти! Искам просто да си лежа в тъмната ми стаичка. Остави ме на мира! - измънкваш, като изваждаш слушалките от ушите си и поглеждаш съквартиранта си с огромна доза досада.
- Кучко, не ме предизвиквай. - беше по-скоро предупреждение, но погледа му издаваше много. Това беше една от любимите ти черти в характера на Jin - имаше много изразно лице.
- Няма да стана пък! - заинатяваш се ти. Не само, за да го подразниш, но защото имаш някакво лошо предчувствие.
*в крайна сметка момчето побеждава*
Jin ти държи очите пред огледалото.
- Правя чудеса наистина. Красота. Ахх. - с тези думи те оставя да погледнеш

- Jin, ъм не мислиш ли, че полата е малко късичка, а и не мога да си вдигам ръцете свободно...
- Замълчи и не разваляй момента. Добре, хайде сега да вървим.
Всъщност ти харесва как изглеждаш. Не е твой стил, но откакто научи това с Jungkook не се беше грижила особено много за външния си вид от близо две седмици. А него го отбягваш постоянно. Не искаш да имате нищо общо. Той се опита да те заговори няколко пъти, но ти все го отрязваш. Той е мъртав за теб.
- Чакай, Jin, къде отиваме? - сещаш се на вратата, че той така и не ти разясни.
- Е как къде? На парти. - отговаря той и те издърпва преди да може да избягаш, но ти се дърпаш доста и той накрая се ядосва.
- Отказах на гаджето си, за да мога да отида с теб и ти определено отиваш! - вдига те на рамо, докато ти се съпротивляваш. Не е честно, защо си заобиколена от високи и силни момчета, които само те разнасят нагоре-надолу.
Jin спира и почуква на врата. Отварят му и с влизането, той те оставя на земята. В някакво мазе сте. Изключително шумно е, пълно с хора, които пият, танцуват, забавляват се. Смърди на трева и алкохол. Не ти харесва особено това място.
- Отиди, пофлиртувай с някого, така най-лесно ще забравиш оня кретен. - крещи Jin в ухото ти.
- Чакай... ти знаеш? - питаш учудено
- Разбира се, все пак с Jimin сме най-добри приятели.
- Чакай, вие-... - биваш прекъсвана от радостните викове на хората, насъбрали се в кръгче. Отивате да проверите и виждаш някакво момче посредата се раздава да танцува.
- Добър е. - отбелязваш
- Jung Ho-seok. Прякора му за сцената е J-hope или hobi. Той е голяма клечка. Танцува отпреди да говори. - Jin те потупва по рамото
- Забавлявай се, аз ще вземе нещо за пиене.
- Н-не ме... - той се отдалечава - оставяй. - след малко купона продължава по старо му. Разхождаш се, промушвайки се сред тълпата. Много ярките светлини и силната музика, примесени с ужасната миризма, която изпълва въздуха ти идват в повече. Пък и... какво е това странно усещане - все едно някой те наблюдава? Побиват те тръпки. Минаваш покрай двама, които се натискат на стената и забелязваш...JIMIN?! Какво за Бога прави той тук? Отдърпваш се малко. Натиска се с някое друго момче, със синьо-зелена коса. Явно гаджето му. В същия миг, jimin разкъсва тениската си, виейки. Това е неговата песен. Ехаа. Значи бил скрита лимонка, ха! . Оставяш го да се забавлява, но имаш на предвид да го наблюдаваш. Продължаваш надолу по коридора и минаваш покрай някое клето момиче, което е прекалило с алкохола. Стигаш до пусто помещение, наподобяващо кухня. Най-накрая малко тишина и спокойствие. Искаш да си сипеш малко вода, затова заставаш на плота, но кранчето заяжда. Явно не работи. Почваш да се ядосваш, когато усещаш присъствие на още някого. Обръщаш се и виждаш... о, не. Не, не, какво прави той тук! Очите ти се разширяват. Няма на къде повече да бягаш, а той се е облегалнал на единствения изход - вратата. Гледаш го като стресната малка антилопа към лъв.
- J-jungkook... к-какво правиш т-тук?
- Липсваше ми, но това не е място за принцеси като теб. Защо си тук?
- Не съм ти ниаква принцеса и нямаш право да ми говориш така! Знам всичко, знам за тетрадката, знам за облога и кимчи ресторанта, знам всичко! - палиш се. Ти самата се изненадваш на собствената си смелост, но играеш силна. Трябва да се престоиш на по-могъща от него. Да го биеш в собствената му игра.
- Тази тетрадка ли? - Jungkook изважда надрасканата тетрадка, взима запалка от джоба си и я запалва. - Не ме интересува тази смотана подигравка. Наистина ли вярваш, че бих направил всичко това само, за да те вкарам в леглото? Ти си много по-ценна за мен. Казах ти, че никога не бих те наранил. Изобщо бях забравил за тази глупав облог. Ти ме караш да изпитвам чувства, които никой друг не е събуждал в сърцето ми. - Той хвърля тетрадката и се приближава към теб. Ти преглъщаш и се обръщаш с гръб към него, облягайки се на кухненския плот. Не можеш да го погледнеш в очите. Как може да си сигурна, че казва истината? Въпреки че наистина много се надяваш да е искрен, защото изпитваше същото. Затова и те заболя толкова. Как да му се довериш отново?
- Да, истина е, че тялото ти е великолепно. Не мога да му се наситя. Т/и, ти си цяло изкуство. Но не само тялото ти ме привлича. Наблюдавам те още от както дойде. - какво става с тези момчета да те наблюдават?! - Тези две седмици бяха трудни. Не искам да ме игнорираш така. Не искам да избягваш погледа ми или да ме мразиш. Ти си моя!
Правиш се, че отпиваш от чашата, защото не знаеш как да реагираш. Не си готова за такова признание. Той те прегръща в гръб и обвива ръце около теб. Хм, дежавю.
-Липсваше ми, принцесо - и почва да целува врата ти, оставяйки смучки по цялата дължина, което те възбужда - Нима мислеше, че ще се отървеш така лесно - с бързо и силно движение те обръща и вдига на плота. Очите ти се разширяват.

- J-jungkook...
- Шшш. - той е обхванал кръста ти, като се наслаждава на полу-голото ти тяло (Jin е виновен).
- Jungkook, огън. - едвам прошепваш
- Знам, принцеске, и на мен ми е горещо. - (наистина му беше доста топло) и се навежда към отвора на полата ти, когато ти изкрещяваш с цяло гърло
- Тетрадката, пожар! - Jungkook се обръща и поглежда рязко назад. Тетрадката... нали я запали. Толкова се беше вглабил в т/и, че забрави да я загаси.
- МАМКА МУ! - цялата врата беше в пламъци. Ами сега?! Jungkook се доближава до огъня, за да види дали може да се премине, но безуспешно. Отдръпва се рязко назад. Адреналина се покачва. Оглежда се бясно из стаята, търсейки друг изход. Погледа му попада на теб, забила нокти в плота. Гледаш стреснато и цялата трепериш. Jungkook поставя ръце на бедрата ти
- J-J -преглъщаш- kookie, ще умрем ли? - големите ти, пълни със страх и отчаяние очи се врязват право в сърцето му.
- Никой няма да умира! Докато аз съм с теб и косъм няма да падне от главата ти. - прегръщате и те вдига. Ти увиваш ръце и крака около гърба му. Стискаш силно.
- Jungkookie... - казваш кашляйки. Въздухът вече изобщо не ви стига. Цялата стая е в пушък и пламъци
- Т/и?
- Т/и?!
- Т/и, миличка, говори ми!
- А-аз, имам ти пълно доверие. - дишаш тежко. Усещаш как си поемаш въздух, но не стига. Гади ти се, отпускаш се изцяло на тялото на момчето и той трябва да те придържа, за да не паднеш. Защо стаята се върти. Нагълтваш се с пушек и започваш да кашляш. Jungkook поставя голямата си длан на тила ти и бавно се свлича на пода. Вече седиш в него. Той те прегръща здраво, телата ви са слепени едно до друго. Има още толкова неща, които искаш да направите. Спомняш си за първата ви среща, когато ти донесе лед в тоалетната, за шамара, виждаш прекрасното нощно небе, когато той те заведе на покрива, страстите онази нощ, спомняш си за мъката и болката която изпита, когато видя името си в онази тетрадка. Затворяш очи и една сълза се търкулва. Нямаш сили вече да ги държиш отворени. Всичко е простено, всичко е в миналото. Сега искаш само да продължи бъдещето. Радваш се, че поне си с Jungkook в този момент. Отъркваш глава в рамото на любимия ти. И се мъчиш да изречеш думите.
- Недей, т/и, не се мъчи да говориш, утре сутринта ще ми го кажеш. - това е проблема? Може да няма утре! Събираш цялата си останала сила. Стискаш зъби. Сега или никога!
-  Jungkook, обичам те. - изгубваш съзнание