The Song Of Our Hearts

Глава7: Трима Са Много

Затворяш вратата на стаята си и се облягаш на нея, въздишайки. Останалата част от деня мина нормално, но и толкова изтощително - чувстваш се изцедена до капка, затова се хвърляш на леглото си. V си беше забравил мечето, затова го оставяш на шкафчето до леглото ти и от него взимаш книгата, която четеше. Планираш да му го върнеш утре, но сега искаш просто да се разсееш малко. Не знаеш колко време прекара просто лежейки на леглото след това, но вече се беше стъмнило. Не можеш да заспиш, но ти е приятно просто да си почиваш на загасена лампа.
Чува се удар по вратата, но ти се правиш, че си изляза и не отговаряш, когато врата се отваря  и две фигури нахълтват в стаята. Момче е вдигнало Jin и го носи на ръце, докато втория е увил крака около таза на първия. Не затварят хубаво вратата и бутат вазичката на рафтчето до леглото на Jin, но това изобщо не ги интересува. Забелязваш, че новото момче мята съквартиранта ти на леглото и оглежда всеки сантиметър от тялото му, след което се усмихва влюбено и започва жадно да оставя смучки по раменете му, карайки го да изстене от удоволствие. Забелязваш сладките му тръпчинки при усмивката. След това прошепва нещо в ухото на Jin и той прехапва устни, гледайки страстно. Досещаш се, че другото момче явно е гаджето на съквартиранта ти.
Гаджето седи над пакета на Jin и започва бавно да съблича тениската си, оставяйки втория да се нагледа на прекрасната гледка от шест плочки. Това момче имаше наистина хубаво и стегнато тяло. Забелязваш, че Jin се е надървил и когато горния премахва всички ненужни дрехи, ти прикриваш очите си. Не е редно, не трябва да гледаш. Боже, те наистина ще го направят! Как да реагираш в тази ситуация? Момчето с тръпчинките милва лицето на половинката си, оставяйки ръката си на бузата му.
- Красавец, готов ли си да ти доставя удоволствието, което заслужаваш? - не изчаква отговор, защото по очите му разчита, че го иска. Тогава вкарва цялата си дължина в Jin, който изстенва от удоволствие. Другия го целува и забързва темпото. Ти, девственицата, ставаш свидетел на абсолютно всичко и как да го опишеш... онова легло... - страст, любов, романтика, еротика, блаженство - леглото до отсрещната стена на стаята в момента преливаше от всички тези емоции.
- ПО-БЪРЗО, DADDY! АХХХ ММ...
Гаджето се подчини и след поредния стон, изтръгнал се от гърдите на Jin, новият свърши в него и след това положи глава на рамото му, докато беше още в него.
И двамата дишат запъхтяно, а Jin гали косата на приятели си.
- Namjoonie, това беше най-прекрасният секс в живота ми.- и целува темето на втория.
- Всичко за моето сладкишче. Усещаш, че се отпускат и когато "Namjoonie" почва да хърка и ти ставаш от място си. Трябва да се махнеш от тази стая. Мястото ти не е тук, това трябваше да е личен момент, но все пак ти хареса. Всичко, което се случи... беше красиво и то много. Ти покриваш влюбените с одеялце, вдигаш вазата от пода и по възможно най-безшумния начин излизаш.
- Значи това бил Namjoon. - казваш на себе си, след което се подсмихваш иронично. Трябва да излезеш за малко свеж въздух, затова излизаш в двора да изпушиш една цигара. Планираш след това да помолиш Jimin да те приюти за вечерта, въпреки че те е много срам. Точно лапваш тутюненото изделие, когато някой го дърпа от устата ти го хвърля на пода, настъпквайки го после с крак
- Хей, това беше...
- Принцесите не пушат - прекъсва те един до болка познат глас.
- Оо, пак ли ти?! - дойде ти до гуша от този човек просто, не може ли да те остави на мира?
Той слага показалец на устните ти, за да замълчиш и ти го поглеждаш лошо.
- Мисля, че заслужавам поне да ме изслушаш. Още ме боли бузата. - казва той с бебешки глас и потърква лявата си бузка. - ти извърташ очи, но наистина ти е гадно, задето го удари. Въпреки че той сам си е виновен, може би беше малко прекалено да го удряш толкова силно. Не си искала да го заболи, никога не би искала да го боли.
- Не аз записах видеото, нито го разпространих или знаех, че ще стане така. - очите ти се разширяват. Значи не го е направил с цел да те унижи... тогава защо?
- Но ти наистина си неземно красива и...
- И...?
- Искам да ти покажа нещо. - Той те хваща за ръка, но ти не тръгваш след него. Поглежда те за секунда с недоумение, но след това с досада се усеща какво искаш да чуеш
- Т/и, и-извинявай, че се държах като кретен и те спънах. - явно не го правеше често, защото му беше доста трудно да го каже, но все пак ти го оценяваш и се усмихваш
- Няма ли сега ти да ми се извиниш?
- Неп, аз бях в пълното си право. - уамихваш му се нагло и изплезваш език, след което се обръщаш, за да се прибервш към общежитията. Момчето стиска юмруци, гледайки те как се отдалечаваш, след което решава да не чака повече и се затичва към теб. Преди да се усетиш те е вдигнал през рамо и тича нагоре по стълбите в сградата.
- Jungkook-ah, луд ли сиии? Ааа! Остави ме веднага! - той пропуска едно стъпало и за малко губи равновесие, но продължава да тича нагоре - Аа, не ме пускай! - забиваш нокти в таза му и заровяш лице до лопатките му. Леле, можеш да усетиш мускулите му... уау. Той спира, задъхан и забелязваш, че отново сте навън, но как така, като през цялото време вървяхте нагоре. Той те оставя на земята и застава зад теб, покривайки очите ти с длани, така че да не виждаш.
- Ако до двайсет секунди не ми кажеш къде сме, ще хапя! - заплашваш. Той се изсмива (явно, заради мръсното му подсъзнание) и освобождава лицето ти, виждаш милиони, светещи звезди в тъмнината и кръглата луна.
- Ехаа - казваш в захлас
- Това е любимото ми място на света, често идвам тук, когато не мога да заспя. Той сяда на ръба и ти с внимателни и бавни движения сядаш до него. Поглеждаш надолу и ти става лошо. Вие сте на ръба на покрива! Не те е страх от височини, но сте наистина много високо. Забиваш нокти в зле направената мазилка и едно парче се отчупва, падайки надолу към бездната. Ти изпищяваш и инстиктивно се приближаваш до Jungkook. Той усеща как трепериш. Все пак беше излязла по тънката ризка и поличка, с които си цял ден. Той сваля черното си, кожено яко и ти го намята, след това те прегръща през рамо и посочва нагоре
- Гледай насам. Взирал съм се толкова пъти в тези звезди, но очите ти...те светят милион пъти по-силно от тях. Ти самата сияеш.- при тези думи се изчервяваш и лицето ти пламва. Той си поема дълбоко въздух и бавно издишва, със затворени очи. Отива на едно постелено одеялце, по средата на покрива и ляга по гръб, слагайки ръце на тила си. Ти го гледаш с учудване.
- Няма ли да дойдеш? Ще си лягам.- извиква той
- Аз? Тук! Сега? Ъм...
- Няма къде другаде да отидеш така или иначе. Казва той с въздишка.
- Само ти така си мислиш! Мога да отида при Jimin. - мяташ коса
- Jimin сега е с приятеля си, убеден съм, че не си им нужна. - ти отваряш и затваряш уста.
-  Тук съм си добре. - Jungkook се надига и ти хвърля един поглед, след което вдига и сваля рамене.
- Както пожелаеш. - прозинва се и заспива - ти стоиш и гледаш небето още около двайсет минути, докато не ти се доспива зверски много, пък и ти е доста студено. Jungkook беше прав, няма къде да отидеш, изсмяваш се тихичко на себе си и легна по гръб до него. Последно виждаш прелестната луна, преди да се оставиш на съня.

*skip time*

Jungkook се поразбужда от кошмар и забелязва, че ти си се свила на топка до него и цялата трепериш. Той сваля блузата си и те покрива и с нея, след което те прегръща, хубаво, за да те стоплиш. Ти най-накрая спираш да трепериш и двамата заспивата отново спокойни.

Здравейте, нови читатели! Благодаря, ако сте се престрашили да почнете да чете тази обемничка книга. Аз, от бъдещето съм. Хаха. Минавам да редактирам, че съм голям новобранец първите глави, а?