The Song Of Our Hearts

Глава 31: Inner Child (детето В Мен)

Тичаш надолу по стълбите. Без да искаш буташ парцала на чистача, проправяш си път между някакви момичета, буташ едно ниско момче, което не видя, но не се спираш. Продължаваш надолу по коридора, оставяйки следа от псувни по твой адрес след стъпките ти. Стигаш до последната врата в коридора и отваряш без да чукаш. Заварваш Jungkook без блуза, да седи на леглото в медицинския кабинет, наблюдавайки снежинките, които падат през прозореца. Той не премества погледа си и имаш време да го огледаш. Забелязваш синината на корема му, драскотината на дясната му буза и още няколко по-малки рани. Чекмеджето е точно до теб, така че го отваряш и почваш да търсиш нещо. Накрая просто изваждаш мехлема, с който винаги те мажеше майка ти, когато се пребиеш. Изтискваш на пръста си, сядаш до Kookie, който изглежда много съсредоточен в каквото гледа. Поглеждаш го преди да започнеш да нанасяш кремообразното вещество с кръгови движение върху наранената му кожа. Той прави гримаса от болка и ти веднага си махаш ръката. Преглъщаш и продължаваш.
- Оставете, няма нужда. - вдишва дълбоко и издишва с въздишка.
- Глупак, как ще се сбиеш! - при гласа ти, той веднага се обръща, за да срещнете очи. - Виж какво са ти направили! - ахх, по-трудно е да го гледаш така, отколкото си мислеше. - И-извинявай. - свеждаш глава и очоте ти се пълнят със сълзи, но се стараеш да не си прочили. Kookie поставя ръце на раменете ти и поглеждаш отново към него.
- Направи ли ти нещо? Той... той нарани ли те? - поклащаш отрицателно глава и Jk веднага те издърпва в прегръдка.
- О, т/и, съжалявам толкова много, че те поставих в тази ситуация. Това поне е облекчение.Извинявай толкова много. - чакай? Всъщност и двамата сте се обвинявали за ситуацията, но в крайна сметка май вината не е на нито един от двама ви. Усмихваш се и погалваш гърба му.
- Спокойно, не е твоя вината. - оъделя се от прегръдката ти и се опитва да стане, но явно го пронизва болка, затова тръгва да пада. Ти скачаш, хващайки го.
- Добре съм, не ми е нужна патерица. - освобождава се от ръката ти и тръгва да прави крачка, но се подпира за бюрото.
- Къде тръгна пък сега?
- Искам да се измия. - Господи, какво го прихваща това момче. Изтичваш до него и слагаш ръката му орез рамо.
- Казах ти, че мога и сам. - този път му стискаш ръката.
- Сам друг път. Позволи ми да ти помогна. - двамата тръгвате така по коридора като се движите меко казано бавно, но се съобразяваш с неговото темпо. От ъгъла изскача годподин Тъпанар с пакетче лед на носа си. Jk веднага се отдръпва от теб и се изпъчва.
- Пак ли вие? - другия върти очи.
- Май боя ти е бил малко, а? - репчи се Jungkook.
- Ха, никога не ми омръзва да ти сритам задника.
- Оо, повярвай ми, на мен ми доставя още по-гооямо удоволствие. Ако не ни бяха спрели можех да продължа да те ритам цял ден.
- Няма да издържиш цял ден!
- Айде да видим.
- Айде!
- Даа!
- Ама от утре.
- Не мога, на танци съм.
- Тогава петък?
- Имаме домашно за тогава, помниш ли?
- Аа да бе, вярно. Кои страници бяха btw?
- Охх ами май 102, 103...- настъпваш Jungkook по крака.
- Тогава някога ще те набия!
- Очаквай неочакваното. - и другия си продължава по пътя. В момента, в който той завива отново, Kookie грохва с почти цялата си тежест на рамото ти.
- Aigoo, ще умраа. Ужас, дай да вървим по-бързо, че трябва да седна. - Какво се случва с тези момчета?? Май никога няма да ги разбиреш.
Отваряш врата и оставяш Jungkook да легне на леглото, останалите репетират в залата на Hobi.
- Благодаря ти, много, т/и.
- Няма проблем, сега ти приготвям ваната.
- Не е нужно, не съм някакво безпомощно бебе. - иска да стане, но пак не успява бвз твоя помощ и тупва пак на леглото.
- ОХХ!
- Ц, ц, ц, как очакваш да се изкъпеш в това състояние. - Jungkook те поглежда и му светва на къде отиват нещата:
- Не!
- О, даа.
- Никога.