The Song Of Our Hearts

Глава 39: Сам Съм Господар На Себе Си

Предполагам се досещате какво следва, ама аз пак да си кажа:
Ако имате проблеми с четенето на разкази за стрелби, рани, тъпи командири и прочее. По-добре преминете на следващата глава

- Накарай я да млъкне! Утре имам училище. - сестра ти нахлува в стаята ти, тръшкайки се в три сутринта.
- ОПИТВАМ СЕ, НЕ ВИЖДАШ ЛИ?! - вече плачеш заедно с бебето. Опитваш се да я успокоиш вече от час и половина.
- Да не е гладна?
- Не мислиш ли, че вече опитах!
- Памперс??
- Сменен е!
- Какво може да е тогова???
- АКО ЗНАЕХ - вратата се отваря и сънената Ади прекъсва караницата ви, взимайки малката от ръцете ти в своите и след няколко лушкания настъпва нещо, което последната седмица беше забравила, че съществува. ТИШИНА!
- Най-накрая! Благодаря, Ади. - сестра ти излиза доволна
- Движението става бавно с леко полюшкване. Целта ти е да я успокоиш, не да я стресираш още повече. - голямата се прозява, след което поставя внимателно детенцето в креватчето му, точно до леглото ти и тръгва да излиза, когато грабваш ръката й.
- Моля те, моля те, остани тази нощ. Спи при нас!
- Плачеш ли??
- Ти си добра с децата, а аз не мога да се справя сама с нея. Трябва ми помоооощ. - вече си хленчиш стабилно, ама има за какво. От както ви изписаха от болницата, цялато ти съществувание се върти около това малко, невинно, беззащитно създанийце, което ти изпива цялата енергия и желание за живот, като не те оставя да си починеш за пет шибани минути За БОгА!
- Разбира се, че ще остана. Мога вече да спя тук, ако искаш? Ще си донеса матрака и - момичето се хваща за раменете и гледа право в очите, за да разбере какво се случва в главата ти, твоя поглед от друга страна е забит в нищото.
- Вземи леглото! Вземи цялата стая! Всъщност осинови я, ти ще си по-добра майка от мен. Вземи я!
- Чакай, чакай малко, т/и. - Ади те слага да седнеш на леглото и лягаш, поставяйки главата си в скута й.
- Няма да се справя. Не мога да го направя. - поглеждаш я и очите ти пак се пълнят със сълзи.
- Разбира се, че можеш! Като самотна майка се справяш много добре. Аз ще съм тук, както и майка ти и баща ти, също и сестра ти. Всички ще помагаме, но тя е твоя дъщеря. Не може просто така да се откажеш от нея, защото е трудно. Заслужава повече. - посочва към легълцето.
- Предполагам си права. - разтъркваш очи, след което ги затваряш и се отпускаш.
- Даде ли й име? Майка ти иска да е българско и разглеждах две-три книжки, та попаднах на някои, които ми допаднаха доста. Като Роза, Анелия, Елена, Благовеста (...) ? - поклащаш отрицателно глава.
- Army! Ще я кръстя Army и ще вземе фамилията на Jungkook, така че цялото й име е Jeon Army. Искам да запази корейската си връзка и корени. Така винаги ще помни откъде е и баща й няма да й е чужд, когато порасне. - Ади ти се усмихва
- Има няколко правила.
- Мм? - питаш сънено.
- За да запазиш разсъдъка си, има няколко правила: Давай й да яде в определени часове, проверявай консистенцията и цвета на акото на всеки два дни, люшкай я на ръце, докато не заспи и всяка неделя ще излизаш да се разходиш в мола или парка, каквото искаш, стига да имаш време за себе си. Аз ще я гледам тогава.
- Ти си най-добрата!
- Знам, сега да си лягаме. - гаси лампата и двете се намествате в леглото ти, като те завива със завивката и ляга от страната към бебето ако стане нещо, тя да го поеме.