The Song Of Our Hearts

Глава 37: Започва Се!

За непросветлените:
Тази година е седмата, откакто BTS са група, те са седем члена и затова новия албум се казва "Map of the soul 7".

По тази причина седем е много важно число и всичко гледам да се върти около него. Не ми пишете после, че имам дупка в сценария. Няма да ви бавя повече:

Ставаш, да пишкаш за пети път тази нощ. Не го усещаше като бременност първите четири месеца, но седмия вече... съвсем друго нещо. Вече и най-обикновенните неща като връзването на връзките на обувките или спането по корем са неописуемо трудни. Да не повдигам темата, как вчера обядва палачинка с пуканки, шунка и маршмелоу. Майка ти вече не ти дава да работиш в ресторанта, затова си намираш някаква занимавка по цял ден шеташ из къщата. Просто не те свърта на едно място.
Измиваш си ръцете и поглеждаш в огледалото пред теб. Усещаш как бебето рита и погалваш корема си.
"обичам те" издишаш върху стъклото и пишеш с пръст, като рисуваш сърце накрая.

* навън, пред импровизирания лагер в Корея *

- Казвам ви, моята т/и е Ннай-крАсИвоТо мОмИЧе, което няяякога ще срещнете! - Jungkook размахва пръст, ставайки от масата, с шишето със Соджу (най-популярната алкохолна напитка в Корея. Искам си парите за рекламата lol) в ръка.
- Hyung, откъде взехте шишето?? - рандом момче, с което Kookie е на нощна смяна.
- Амма Ттова няма АБСОЛЮТНО никакво значениеее. Ти седи малко, слушай какво ще ти каже твоя Hyung. - Jk поставя ръка на рамото на момчето. - Аз ще я намеря. Тя ме чака, ще я намеря и ще си я върна.
- Мисля, че Ви дойде в повече, дайте алкохола! - младото момче си протяга ръката, за да вземе течността, ама Jungkook се отдръпва и вдига лакят заплашително, все едно ще го набие.
- Абее, ти, как може да взимаш от по-голям! А?! На теб говоря, нямаш ли срам бе!
- ДОСТАТЪЧНО! - другия се провиква, вече кипнал, когато се чува мърдане от храстите и Jungkook го бута и взима пушката си.
- Не и в мойта смяна, педали такиваа! - почва да стреля на рандом и останалите момчета на нощна залягат.
- КАТЕТ! - Някакъв удря шамар на пияния и взима оръжието от ръцете му.
- Абе, ти за къв се мислиш, а?! - крещи Kookie, след което вижда лицето на човека и избухва в смях.
- Абе, генерале, знаете ли, че имате мега смешен нос... ама без ебавка, човек! - посяга да пипне нуса му, но мъжът прави някакво рязко движение, което JK така и не проследи как, къде и кога и след секунди е на пода, с ужасна болка в корема.
- Разкарайте този червей от очите ми! - заповядва и момчето бива издърпано от двама униформени до кабинета на сестрата, защото го съжалили.
Мятат Jungkook на стената и излизата.
- Можех и сам, тъпаци! - опитва се да се изправи, подпирайки се за стената, но завършва, падайки на пода отново. Очите му се разширяват.
- А?! Jimin-shi? И Jin и Namjoonie. O, и Suga hyung. Какво правите тук, пък вие?
- Тези идиоти се сбили. - Taehyung слага съсредоточено лепенка на Yoongi, сочейки след това към Jimin. Втория сяда до Suga и се сгушва в него.
-Извинявай за това... не знам какво ми стана. - казва засрамен, а другото момче го погалва по главата.
- Мисля, че и двамата казахме неща, които не мислехме.
- Охх, мисля, че ще умра! - Joonie, се е свил на топка и корема му нещо протестира.
- Реши да пробва от морските дарове този път и не му се отрази добре. - пояснява за новодошлия, Jin и потупва приятеля си по гърба, гледайки го притеснено.
- Никога повече морска храна! НИКОГА! - заявява съжалявайки решението си за вечеря, Namjoon.
Няколко минути в стаята е тишина, докато мозъкът на Jungkook се опитва да преработи  информацията, която получи, справяйки се и с махмурлука. Врата се отваря, отново, прекъсвайки мислите на Kookie и всички проследяват поглед към входа.
- Aigoo, това не е тоалетната... - Hobi влиза и оглежда стаята, объркан.
- J-hope, живеем тук вече два месеца за Бога! Къде си мислеше, че трябва да-
- Не мисля, че някой иска да знае, Chimmy! - прекъсва го Jin за добро.
- А вие защо сте тук?
- Скандал, натравяне, на него още не му е зараснала раната, а аз съм мъртво пиян. - Jungkook заявява с голяма усмивка, изключително горд от себе си.
- Аха... ще спя тогава тук! - момчето загася лампата и сяда на пода, до  Namjoon.
- Ама не, отиди си в стаята по-добре. Тук е студено и твърдо и-
- Вие ще спите тук, нали?
- Еми нямаме много избор.
- Тогава оставам! - Hobi се намесвта между Kookie и rap monster (not d. a. n. c. e monster - ако знаете, знаете 😉) и обляга глава върху рамото на втория, който измънква за стотен път, все още с болки в корема.
- Никога повече морска храна. - Jungkook избухва отново в смях.
- Абе, момчета. Най-накрая се събрахме всички отново. Като в доброто старо време! Пак ще спим в една стая. Хаха, лиспвахте ми, всъщност, тъпанари, и то много. - прегръща Hobi и заспива в тази поза. По-големият няма против. Това е причината, поради която всъщност остана. Наистина спряха да си контактуват толкова след цялата кофти ситуация с войната. Иска да си запазят приятелството. Притеснява се колко малко си контактуват напоследък. Сега са си нужни повече от всякога. Поглежда към спящия Kookie и всичките му притеснения се изпаряват. Че какви ги мисли?! Естествено, че ще си запазят взаимоотношенията. Тези хора са като семейството, което никога не е имал. Обича ги повече от всичко. Затваря очи, спокоен и щастлив, както винаги