Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
По време на обяда Jimin те дръпна на страни и ти каза след часовете да се видите в стаята му. Изглеждаше загрижен. Така сега се озова пред врата му и се чудиш дали да почукаш. Като изключим това с Jungkook, от сутринта денят беше доста спокоен и хубав. Всъщност се радваш за това, което стана. За толкова кратко време това момче ти стана доста близко и по някакъв начин те правеше щастлива. Разминахте се на няколко пъти в коридора и си хвърлихте усмивки, но по-задълбочено не сте си говорили. А усмивката му... най-прекрасното нещо в целия свят. Като я видиш и ти става топло на душата, всичко се оправя просто. - Не е нужно да чукаш, направо влизай. - казва милия глас на Jimin, отваряйки вратата - Здрвей, Chimmy (така му казваш на галено, като си в добро настроение) искаше да говорим за нещо? - Да, ела, седни. - той влиза и се запътва към кухнята, а ти се настаняваш на неговото легло под прозореца. Поглеждаш навън и виждаш Jungkook на двора. Сега е клуба му по карате и явно са излезли да тренират навън, защото времето е хубаво. Не можеш да си откъснеш погледа от него. Как е възможно да е то лкова сексии!? - Чай от шипка - успокоява. - казва Jimin, подавайки ти порцеланова чаша и сяда на леглото до теб. - Благодаря ти. - отпийваш и оставаш чашата, но продължаваш да зяпаш през прозореца. Просто не можеш да си откъснеш погледа. Момчето до теб, хваща дланите ти и те поглежда право в очите. Но този път има нещо различно в погледа му. Не е бодър и жизнерадостен, нито влюбен или отнесен, а изглежда... някак пълен със съжаление и топлина. - Знам, че се хареса с брат ми и не си направила абсолютно нищо грешно. - очите ти се разширяват, не ти харесва на къде отива този разговор. - Реших, че трябва да видиш нещо.-той изважда някаква надраскана тетрадка и ти я подава, държейки я с две ръце и с наведена глава. - Има причина да те следя толкова още откакто стъпи пред училището... Ти го поглеждаш стреснато и недоумяващо, но разгръщаш тетрадката. Първата страница е разделена на две с една линия, набързо надраскана. В лявата колона пише с големи букви SUGA, а на дясната JUNGKOOK. Под всеки има списък с момичешки имена и тикчета. Под някои има даже и коментари от сорта на "яки цици" "пача" "не се ебе добре отзад" разгръщаш страницата и имената продължават заедно със коментарите. Кои от кои по-зле и чак ти става неудобно да четеш. Разгръщаш на следващата страница и виждаш някъде по средата следния разговор Suga: 'Брат, знаеш, че съм чукал повече момичета в даскалото теб' Jungkook: ' Тоз пък, мога да имам която си поискам и ти го знаеш' Suga: ' Аре докажи. След ваканцията ще има неква нова от Европа. Имаш два дни да я изчукаш' Jungkook: ' Мога да го направя с която си поискам, какво ще спечеля' Suga: ' Загубеняка черпи победителя в кимчи ресторанта' И виждаш изписано твоето име в поленцето на Jungkook и до него... до него тикче. Почваш да трепериш, причернява ти. Глава ти е празна за момент, опитвайки се да обработи какво току що прочете. Не, това не може да е истина. Не, не, няма как той да ти отне девственоста, заради кимчи. Налии? Как можа да му повярваш?! Защоо, защо ти го причинява? Какво си му направила?Чудовище! Стоиш с отворена уста и безизразно лице, когато очите ти се пълнят със сълзи. Глупачка. Как можа да му се довериш. Сама си си виновна. Беше грешка, голяма грешка, не трябваше да става така. Сълзите вече започват да се стичат по пламналите ти от срам бузи. - Т/и, моля те, не си заслужава да пропилееш и сълза, заради този нещастник. Ако има нещо, което да напра... - Може ли да върнеш времето! Моля те, не исках да става така, моля те, беше грешка! Ще я поправя. Моля те върни времето - прекъсваш го викайки през сълзи. Не можеш да спреш сълзите ти, не осъзнаваш даже за какво го молиш, но го поглеждаш в очите с надежда и чувство за вина. Jimin разчита болката и тъгата в големите ти, влажни очи. Иска да ти помогне, иска да намали болката ти. Щеше, наистина би върнал времето назад, само ако може! Той полага главата ти на гърдите му и те прегръща силно. Ти го стискаш, ридаейки. - Не мога да направя, каквото ме молиш, но съм тук и винаги ще бъда. Не си сама. - потупва те леко по гърба, за да те успокои. Ти продължаваш да плачеш неутешимо, но усещаш както топлината на тялото му, така и топлината в сърцето му - беше толкова чисто, толкова добро. Не знаеш колко време сте стояли така. Не искаш да го пуснеш. Той е като малкото парче дърво, което ти - удавникът имаш в този огромен океан. Само то те държи на повърхността да не потънеш. - Помниш ли какво ти казах? Че нищо не е случайно и си специална. - ти подхлипваш - Никога не го забравяй. Няма нужда да плачеш за миналото. Станалото, станало няма какво да направиш. Излей си го, обвинявай се, чувствай болката, преживей го, но за малко време. Не позволявай това да те съсипе. Той не заслужава да те съсипва. - Хваща те за раменете и те отделя на малко разстояние, така че да вижда очите ти. Обхваща лицето ти с длани и изтрива сълзите ти с палци. Поглеждате и започва да се смее. - Каквоо? - Изглеждаш ужасно. - Абе ейй! - сбръчкваш нос и го цапардосваш с възглавницата до теб. - Ооо, така ли ще играем? - казва той и почва да те гъделичка. Ти се облягаш назад и започваш да се смееш. Той ляга до теб по гръб, хвърля ти един поглед и после отпуска главата си върху ръцете със самодоволна усмивка. - Защо си се ухилил така? - Нищо. Просто си много сладка като се усмихваш.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
