The Song Of Our Hearts

Глава 25: Не Е Честно

Светът мили мои понякога може да се държи като кучка с нас. В такива моменти, може да искаме да си поплачем или да се самосъжаляваме. В това няма нищо срамно - не се мразете, защото сте в труден период. Трябва да искараме всичко, което ни се е насъбрало, но важното е след това да открием себе си отново и да се изправим. Това ни прави силни и изгражда характер 💜

-МОЛЯ?! Ама Вие адекватен ли сте? Що за нахалство! - главния доктор току що бе подал сметката за лечението на Jin. Namjoon го придържаше за раменете.
- А тази е за другия ви приятел. - докатора подава още една сметка.
- 60 000 йени?! (1020 лева) Абе вие със златни конци ли сте го зашили? Тва е лудост! - Jin почва сериозно да се пали.
- Ако нямате средствата ще се наложи да прекратин лечението и - И ще ги оставите да умрат?! И това ми били лекари. - момчето е готово да му скочи, но Namjoon го придържа силно в прегръдка.
- Хубав ден.
- Абе я изобщо не ми се мазнии. Хубав ден било. Кога си роден? Аз съм 92! Изял съм три пъти повече рамен от тееб. Абе, Namjoon пусни мее! Пусне ме да му покажа! - след още няколко секунди в дърпания момчето се успокоява.
- Откъде ще намерим толклва пари. - въздиш ти и заровяш лице в ръцете си.
- Ха, а тези за Yoongi са двойно на тази. - Jin размахва бележките като луд.
- Нямам особено добри отношения с баща ми, никога няма да ми даде пари.
- Но Ади е! - светват ти очите
- М-моля?
- Помолия да ти заеме. Ще й ги върнем! - забравяш всякакъв усет за срам.
- Не мога! Ти чуваш ли се? Що мъ-
- Taehyung, ако не я помолиш, ще ти навра мъжкого его отзад! - Боже, станала си много злобна. Не искаше да се държиш толкова гадно. Просто всичко ти дойде в повече. Тази смотана болница, за седма нощ не можеш да спиш удобно. Двама от най-добрите ти приятели са на легло, а единия ти го докара до тук. Глава ти така те цепи и трябваше да ти е свършил преди два дни, но нее. Сега и трябва да платите 180 000 йени общо, за да се оправят и двамата. Стига толкова. Трябва ти почивка от... от всичко!
-Т/и, добре ли си? - Jungkook поставя длани на раменете ти с тревожен поглед. Ти студено се освобождаваш от хватката му, прокарваш и се обръщаш към изхода, стискайки косата си. Ще полудееш просто.
- Добре съм, ще изпуша една цигара! - гласа ти е дрезгав, но не те интересува и тряскаш вратата след себе си.
- Какво й става? Тя не пуши. - звучи загрижен Tae
- Тя е най-малкия ни проблем сега. Имам план как да съберем парите, без да се правим на клоуни, но няма да е лесно. - Namjoon прошепва, оглеждайки останалите в стаята.
- Да оберем банка? - предлага Hobi
- Моля? Не! Стигат ни толкова проблеми! - категорично отсича Jin
-  Ще работим! Ако и шестимата от нас работим седем дни в седмицата и взимаме двойни смени и да кажем, че месечната заплата е поне  30 000 йени (500 лв) и имаме шест по петстотин -
- Namjoon! На човешки моля. - неиздържа на умните му простотии Jungkook