Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
- Знаеш ли какво са тези блещукащи светлинки в небето, Army? - с момиченцето лежите по гръб в двора ви и гледате звездите на нощното небе. Топла, лятна нощ е и усещаш лекия бриз по бузите ти. Кога мина времето толкова бързо?! Сякаш до вчера беше в Корея, а след няколко седмици Army ще стане първи клас. Сега я водиш на детска, въпреки вируса. Оказа се, че съученикът беше прав за всичко. Не очакваше да продължи толкова дълго. Но след първите няколко години в положение на карантина се свиква. Пък и постепенно разпускат мерките вече. - Огън, мамо. - отговаря малката след известно време и погледа й играе от звезда на звезда. Въздишаш тежко. - Не, скъпа, това са звезди. - не един път от детската ти звъняха, за да ти кажат, че е по-бавна от останалите деца. Дава странни отговори, когато я питат и не спира да рисува зайци с три уши. Но по някакъв начин просто не се връзва. На четири годинки вече говореше свободно както на корейски, така и български. На шест се научи да чете сама и от тогава само те кара да й купуваш всякакви четива. Въпреки състоянието й, си й майка и я обичаш безусловно, така че ще й подсигуриш възможно най-доброто бъдещете. Ставаш и изтупваш панталонките си. - Хайде, да се прибираме. Утре си на детска. - заставаш до вратата и я извикваш с мил глас, но момичето не се помръдва. - Докато топлиш нудълите, ще постоя тук. - отговаря с детския си глас и я оставяш, влизайки в къщата. Откъде знае, че ще вечеряте нудълс? Сигурно прекалено често просто ги купуваш, защото те мързи да готвиш. Това е! От утре ще готвиш сама вечерята. Отваряш шкафа, когато усещаш силна болка в гърдите и ти се размазва погледа. - Хей, добре ли си? - Ади ти помага да седнеш - Ох, да. - Казах ти, че трябва да си пуснеш изследване. До кога ще отлагаш? - Не, не, добре съм си. Просто съм изморена. - честно казано те е страх от резултата, затова не искаш да се тестваш. Поглеждаш през прозореца към детето ти. Лежи си със затворени очи и кoсата й се вее на зелената трева.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
