The Song Of Our Hearts

Глава 30: Слабост Или Сила?

Коледата беше наистина незабравима. Имаше много плачене, много смях, прекрасната традиционна трапеза и най-хубаво бе, че беше изненада за всички. Нямаше време да им купиш подаръци, нито те те очакваха, но получихте най-хубавия подарък - бяхте заедно. Както и да е, трите дни се изтърколиха и трябваше пак да се върнеш в Корея. Щастлива си тук, поглеждаш към Jungkook на съседния чин, който си драска нещо на листче. Определено си щастлива тук.
- Така деца, се разгравате преди пеене, за да предпазите гласните си струни. Хайде да изпеем песента в учебника на канон и ви пускам. Готови? Три! Четири И...
Почваш да пееш, заедно с останалия клас, но момчето до теб е толкова вглабено в рисунката си, че всякаш е в друга вселена. Забелязваш погледа на учителката към Kookie и погалваш ръката му. Той фиксира очи върху китката ти, а после и към лицето ти. Усмихваш му се и посочваш с глава учителскито бюро.
След часа си прибираш тетрадките и химикалката в папката по музика и питаш Jungkook
- Какво рисуваше?
- Теб. - отговаря спокойно.
- Мен ли? Дай да видя! - той изважда рисунката, надраскана набързо с химикалка.
- Ехаа. - знаеше, че рисува добре, но това... уау, наистина си впечатлена.
- Това е много, много, добро! - поглеждаш го с ококорени очи.
- Харесва ли ти? - изненадано и с лека погнуса пита той на свой ред.
- Разбира се! Уникално е. Имаш талант. - погледа ти шари по картината. Състои се от една линия цялата. Не е вдигал химикалката си от листа, но изглежда толкова... толковя жива.
- Подарявам ти я. - маха с ръка пренебрежително и си хвърля нещата в раницата.
- Наистина?! - това е най-красивата рисунка, която някой ти е подарявал.
- Да, щом ти харесва. Вземи я. - откъсва листа от тетрадката и го бута в ръце ти. - прегръщаш го
-  Благодаря ти, прекрасна е. - той разтрива гърба ти, но скоро се отделя от прегръдката.
- Радвам се, че ти харесва, но с Taehyung ще игарем overwatch и трябва да тръгвам. - целува те бързо по челото и изприпква от стаята. Ахх, момчета. Заряза те, за да играе на компютъра. Защо ли не се изненадваш. Оправяш полата си и тръгваш по коридора към следващия стаята. Беше много сладко как ти нарисува портет. Спираш се, за да го сгънеш и прибираш в портмонето. Осещаш странното чувсто някой да те оглежда.
- Хей, кукло. - обръщаш се при тези думи и виждаш няколко момчета да те зяпат от другата страна на коридора. Приличат на третокурсници. Отделяш очи от тях, бързо затваряш чантата си и точно искаш да направиш крачка, когато единият препречва пътя ти, облягайки се на стената.
- Толкова ли сме страшни. - смее се.
Преглъщаш. Оглеждаш хубаво помещението. "Мсили, мисли. Какво би направил Namjoon?" ето ситуацията: Трима двуметрови третукурсника са те обградили, сама си и... някой ти прави запалка и ти се обръщаш, удряйки шамар на момчето зад теб.
- Уу - почват да се смеят. Май не трябваше да го правиш?
- За коя се помисли, малката! - господин Тъпанар пуска палец по устните ти. Перваш го през китката.
- Ако ме извините, но ще трябва да си намерите някоя курва да ви задоволява. - вдигаш брадичка и искаш да си пробуташ път между телата им, но Тъпака хваща раменете ти и те залепва към стената. Това меко казано те изненадва. Взираш се с големите си очи в неговите. Настръхваш. Добре, май сега е най-посходящото време за паника. Оглежда те отгоре до долу, наблягайки специално на полата и гърдите. Хапеш вътрешната страна на бузата си. Ебати перверзника. Искаш да го фраснеш по носа.
- Значи това е момичето на Jungkook. Разбирам. - измърморва някой от другите две момчета.
- Ха, слабото му място. - Моля?! Как така да си слабото място на Jungkook??
- Момичето, за което той би направил абсолютно всичко. Тъпите хора са влюбени. Това е салобст. - почва да крачи напред назад третия. Тогава се сещаш, откъде ти е познат. Това е момчето, когото Kookie преби в столовата, когато защитаваше Tae преди боя с храна. Сега всичко ти стана ясно. Господин Тъпанар-побойник се навежда на милиметри от лицето ти. Опитваш се да се освободиш от хватката му.
- Да видим дали се целува добре? - усмихва се перверзно и ти го наплюваш. Едвам се спираш да не трепериш от страх. Трябва да се правиш на силна. Ти си повече от тях. Не могат да те нараннят . Момчето изтрива Брадичката си и стиска бузите ти с ръка. МОЖЕ ДА ТЕ НАРАНИ! ПОВЕЧЕ Е ОТ ТЕБ. ГОСПОДИ.
- Почваш да ми лазиш по нервите, кукло! - крещи той. Стискаш очи. "Някой да помогне, моля, НЯКОЙ. ПОМОЩ!" Тъпанара облизва устни и стиска по-силно.
- Перверзник. ПОМОЩ! - крещиш, докато все още можеш да говориш, но той бързо ти взима възможността да си мърдаш устата. Добре, това вече боли, почва доста да боли. Челюстта ли се опитва да ти счупи за Бога? Изпискваш, когато изведнъж се оказваш свободна и се свличаш на пода. Jungkook току що бе ударил най-силния юмрук, на който някога си ставала свидетел на онзи. За пръв път виждаш Jungkook толкова бесен. Тъпанара избърсва кръвтта от носа си. Jk го блъска в стената и почва да го бие. Yoongi му пази гърба. Нещата бързо ескалират и петимата влизат в бой. Стоиш в шок на пода, когато усещаш позната топлина. Оказваш се в прегръдките на Jimin.
- Добре ли си?? Т/и! Т/и, погледни ме. - не можеш да преместиш поглед. Не смееш да мръднеш. Chimmy те вдига на ръце, за да те заведе на безопасно място. Забиваш нокти в гърба му. Чувстваш се толкова безпомощтна. Като малка коала, която се придържа за гърба на майка си. Чуваш как госпожата по Корейски им крещи да отидат при директора и се опитва да ги разтърве, докато не взимате ъгъла на коридора.

* в стаята на Jimim *

Момчето крачи нервно напред, назад, а ти седиш на диванчето, наметната с одеялце и гледаш към чая в чашата, която държиш.
- Благодаря ти. - неповдигаш поглед. За кой път те спасява вече? След четвъртия спря да ги броиш. Въздъхваш и заравяш лице в длани. Наистина ли си в тежест на Jungkook? Нима си му слабото място? А сега се бият за теб! Господи, нито сме в средновековието, нито си принцеса. Една голяма пречка. Ето какво си. Може би ще е по-добре просто да изчезнеш! Така няма да си товар на никого. Започваш да плачеш и Jimin не знае какво да каже, затова сяда до теб и полага главата ти на рамото си.
- Ето, че пак сме в тази ситуация. - въздъхва и погалва косата ти. - Jungkook наистина много те обича. За пръв път изпитва истински чувства към някого и би направил всичко за теб. Слага твоята безопасност и радост, преди своите. - хлипаш - Но всеки път, когато е изтощен или на ръба да полудее, гледам да му напомня за теб. Прегръдките ти, нежните ти докосвания, сладкия глас... всичко това му дава сили. За пръв път има някого, на когото държи толкова много и това го стимулира да се бори и продължава напред. Ти го караш да се усмихва, вече не е същия човек, като отпреди половин година. - поглежда те и се усмихва възможно най-топло - Затова ако искаш той да е добре, моля те, се пази и не си мисли глупости. Пък и... за нищо от това не е твоя вината. Не може да наказваш себе си за хорската тъпота, нали? - казва го със сладък глас. Как винаги знае как да те утеши и какво имаш нужда да чуеш. Кимаш два пъти в прегръдката и той се отпуска на облегалката.
- Най-силното момиче, което познавам.
Jin връхлита в стаята и почва да те търси с поглед. Прегръща те отдругата страна, запъхтян.
- Само да ги намеря тия! Малее, такива шамари ще изядът. С тигана и БААМ. Ето така ще го фрасна. - прави движение, все едно ще отсече нечия глава и се разсмиваш през сълзи. Tae влиза след него и ти дава отново мечето си, сядайки на пода пред теб.
Накрая и Namjoon се настанява до него и ти подава чашата с чай.
- Всичко свърши вече. Ние сме до теб. - това просто сгрява сърцето ти. Не можеш да изразиш благодарността си към тези приятели. *братя. А от мрачните ти мислите отпреди малко няма и следа. Едисвеното, което те тревожи и ръга в сърцето " Добре ли си, Kookie?"