Глава4: Вечерта Преди Големия Ден

747 37 7
                                    

Наяде се добре, храната беше доста вкусна и ти се отрази добре. Седиш по турски на леглото си, по пижамата ти на панда и четеш програмата за утрешния ден. Ще  имаш първи час пеене, после литература,танци и гимнастика, обедна почивка, после история на музиката и два часа корейски. Връзваш косата си на отпуснат кок и изваждаш лист и химикалка от чантата си.
- Т/и какво правиш? Ще гася лампата след малко, това лице трябва да се поддържа с поне осем часа сън.
- Изчакай още малко, не мога да си избера на кои извънкласни клубове да се запиша.
- Аз се записах вече в актьорско майсторство и сценография, по готвене, мода и дизайн и ме избраха в училищния хор
- Ехаа. Имаш време за всичко това?
- Готовенето и актьорското са ми страст, а в клуба по мода се запознах с гаджето си.
- Разкажи ми малко за това гадже, любопитно ми е
- Амии казва се Namjoon, висок, роден лидер, знае как да използва думите си, много непохватен и extra cute, но и секси. Прекрасен е, заедно сме от година и много го обичам
- Aww искам да се запозная с него. Звучи като добро момче.
- Добре, но да знаеш, че си е само мой. - с тези думи Jin загаси лампата. - Сладки сънища
- Благодаря и на теб. - дълго време не можеш да запсиш, цялото вълнение за утрешния ден ти дойде в повече, въртиш се в продължение на поне час в леглото си, докато най-накрая не се оставяш на съня.
Подпряла си се на кухненския плот и пиеш кафе, когато някой те прегръща в гръб и обвива ръце около теб.
-Липсваше ми, принцесо - и почва да целува врата ти, оставяйки смучки по цялата дължина, което те възбужда - Нима мислеше, че ще се отървеш така лесно - с бързо и силно движение те обръща и вдига на плота
Алармата извънява и ти отваряш очи в кревата си, потъркваш очите си
- Ахх нима беше сън, странно. Много странно. Даже не му видях и лицето.- мрънкаш си под носа и се повдигаш в седнало положение, протягайки се.
- Добро утро, Jin как спа?- не получаваш отговор и се оглеждаш за него, но явно го няма. Ставаш от леглото си с въздишка и отиваш да се оправиш, слагаш си униформената поличка (до средата на бедрата) и бялата риза с дълги ракави, задължителни са червените вратовръзки, както за момчетата, така и за момичетата, но те са доста симпатични - червени, с изрисувани ноти по тях. Хвърляш един бърз поглед в огледалото, взимаш всичките си папки и с гордо вдигната глава се запътваш към залата по пеене.

Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.
The Song Of Our Hearts Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum