Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
Пееш на Army, за да я успокоиш, докато я люшкаш в ръцете си. За тези вече три месеца се усъвършенства доста в грижирте за нея. Всъщност много ти харесва да си майка. Всички безсънни нощи, нацапани, уповръщани и скъсани блузи, както и нерви си заслужават накрая! Караш нарочно Ади да й говори на корейски, докато ти й говориш и на двата езика, а майка ти и баща ти на български. Всъщност се оказа добър слушател. Много често й говориш сякаш разговаряш със зрял човек. Знам, знам, леко изкукорига с цялата тая работа покрай този корона вирус, но интересното е, че понякога имаш чувството, че те разбира. - Охх, решено е! Под карантина сме. Трябва цял ден да си стоим вкъщи и да тъпеем. - сестра ти влиза и сяда на леглото ти, оплаквайки се. - Еми ще си стоим вкъщи. Чух, че е опасен, така че гледай да си послушна. - сестра ти извърта очи и изважда телефина си, за да си чати с някого, когато изведнъж го мята настрани, настанява се на леглото и гушка възглавницата. Гледа те в очакване, което те дразни. - Какво?? - Обеща да ми разкажеш за приятелите ти от корея! Вчера стана късно и отидохме да си легнем, но сега имам време. - усмихва ти се, а ти въздишаш. - Какво искаш да знаеш за тях? - Тук къде сте били? - изважда снимка от джоба на дънковото си розово яке.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Хмм, интересно. - наистина е интересно, защото не помниш откъде е тази снимка. - Открих я в тази книга, която си стоеше в куфара ти вече половин година и взе да ми става любопитно. - Каква книга?? - не беше взимала никакви книги със себе си от Корея. - Ела да ти покажа. - момиченцето тръгва към стаята си и ти оставяш Army в легълцето й, след което поемаш към вратата в дъното на коридора. Отваряш и заварваш сестра ти да седи на пода, вглабена в някаква книга, която поне на пръв поглед изобщо не ти е позната. - На корейски е и нямам идея какво пише... ела и ми преведи! Моля? - разлиства страниците и сядаш до нея, почвайки да четеш рандом изречение. " (...) Очите ти сияйни, Устните омайни И усмивките безкрайни Правят моите силни чувства трайни (...)" - Т-това са любвни стихове! - Защо си драскала в нея? - по-малката ти хвърля въпросителен поглед. - Не съм! За пръв път я виждам! - наистина нямаш идея откъде се е взела и вече почваш да мислиш, че сестра ти се шегува с теб, когато тя отваря на празната страница в началото, преди първата глава. - Ето! Виждаш ли? Аз съм права! - плези ти се, а ти поемаш книгата в ръце. - Млъкни малко! - това е почерка на Jungkook! Сигурна си. - Какво пишее?? - "Скъпа, т/и, ако четеш това значи съдбата ни е поставила пред голямо изпитание. Сърцето ми винаги ще ти принадлежи, защото ти си единствената за мен. Най-прелестното момиче, което някога съм срещал и ще срещна. Имаш думата ми, че ще се върна. Моля те, чакай ме. С безкрайно много обич, всички ние. We purple you " - Како? Добре ли си? - момичето пита предпазливо и те прегръща. Чак сега осъзнаваш, че очите ти са се напълнили със сълзи и една е поела на пътешествие по бузита ти. Вече всичко ти е ясно. Взираш се в подписите на седминцата, в края на листа
