The Song Of Our Hearts

Глава 21: Нов Приятел

Седиш и галиш някаква овца, която се е паркирала до теб и се визираш с празен поглед в пухкавата й козина. Вдигаш поглед към Jungkook, който все още ти се цупи и отказва да говори с теб, след което връщаш отнесения си поглед върху животинчето.
- Гледай го как се цупи само, бебе такова! Какво се ядосва сега? Ако ти беше на мое място щеше ли да му кажеш?? Мисля, че преувеличава доста.
- Бее - овцата
- Няма да му се извиня! Не съм направила абсолютно нищо грешно. Не е честно винаги аз да му се извинявам. Един път той да постъпи мъжки! - Продължаваш да галиш четириногото.
- Знаеш ли, че си добър слушател?
- Ъм... Т/и, защо говориш с  Беатриса-екатерина втора?? - намесвта се учудено Tae до теб.
- И какво ако си говоря с овца! - викаш малко по-силно, отколко трябваше и за секунда всички ви поглеждат страно.
- Спокойно, на всички се случва, предполагам. Все пак е част от живота сега, а т-ти си млада жена и... - облягаш чело на рамото му и хленчейки тихо почваш да плачеш. Всички ли са разбралии?? Ужас! Не, не, защо трябваше на теб! Толкова срам май досега не си брала. Taehyung е меко казано изненадан от реакцията ти и му отнема няколко секунди да осъзнае ситуацията. След това те потупва по гърба и с мил глас почва да те успокоява.
- Недей сега така. Jungkook съм сигурен, че няма да ти се сърди много, въпреки, че е твърдоглава тиква, съм сигурен, че...
- оххх - продължаваш да хленчиш и момчето млъква. Tae затваря очи, прочиства си мислите и след няколко мига тишина започва още един път с въздишка
-  Като бях във втори клас, по- големите ученици ме научиха на лоши думички, но казвайки ми, че означават много готини неща. Така, когато госпожата ме попита какъв искам да стана като порасна, аз застанах с голяма усмивка пред целия клас и почти извиках "Като порасна ще стана ПЕДАААЛ!" Всички почнаха да се смеят и така си създадох прякор за четири години занапред.
- Това...-посмърчаш- това беше най-тъпия отговор, който съм чувала. - след което избухваш в смях. Tae те бута леко, подсмихвайки се също
- Ейй, малката, внимавай! - след което спира и се взира в лицето ти.
- Каквоо? - питаш, все още смеейки се.
- Jimin hung, беше прав. Имаш красива усмивка. - изчервяваш се и се чува глас от далеч
- Jimin винаги е праав! - познайте от три пъти кой го казва.
- Колко от разговора чу?? - питаш
- Всички чухме всичко. Смисъл... в един открит вагон с добитък сме, колко трябва да сме глухи, за да не чуем. - отвръща Jungkook

Двамата с Tae седите и галите Беатрис-екатерина втора и се взирате с празни погледи в пухкавата й козина
- Всички чуха най-засрамващия момент в живота ми. - въздиша Tae
- Jungkook все още ми се сърди и не знам какво да правя. - въздишаш ти
- Хей, вие на овцата ли говорите?? - сяда до Tae, Hobi
- И КАКВО АКО ГОВОРИМ! - изсъсквате в един глас.
- Chill, исках само да видя ка- влака спира и V скача на крака и почва да се оглежда.
- Пристигнахмеее! Господи... Тя е! Тя е! -  прескача ниската страна на вагона и се затичва към някаква фигура в далечината. Двмата се прегръщат и можеш да кажеш, че е момиче с красива къдрава, руса коса. Той я завърта във въздуха, след което целува страстно. Виждаш, че си казват нещо, след което се затичват към селцето, държайки се за ръце. Орваряш си устата, за да извикаш Taehyung обратно, когато ръката на Jin върху рамото ти те спира.
- Остави го. Отдавна не са се виждали.
- Кое е това момиче?
- Това е родното място на Tae, тук е прекарал детството си. Нерядко е работел на нивата и баща му го научил да свири на саксофон. Така се зародила мечтата му да стане музикант и кандидатствал в нашия университет. Бил толкова щастлив и горд като разбрал, че са го приели, но едно нещо го спирало. Щял да се пткаже от всичко! Мечтата си, цялата усърдна работа, абсолютно всичко и то само заради едно нещо.
- Коее?? - Jin посочва мястото, където двамата се прегръщаха на полето.
- Това момиче. Доколкото знам бащите им владетел две конкуриращи се ферми, затова се мразят взаимно и им забраниои да се виждат, но още от малки те все измисляли начин да играят заедно, или да се къпят в реката. Като по отраснали малко си признали, че се обичат и ще са верни един на друг. - той се усмивха и в очите четеш няколко смесени чувства на гордост, радост, възхищение - Разказах ти най-сладката истинска любовна история. - оствяраш и затваряш уста. Не знаеш какво да кажеш. Нямаше си и на представа за тази част от живота на един от най-добрите ти приятели. Сега осъзнаваш колко малко всъщност ги познаваш. Колко ли още истории имат? Какви са всъщност? Откъде идват и докъде искат да стигнат?