Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
- Не смяташ ли, че не е честно? - Кое? - Jungkook пита, докато стои с някакво момче от лагера гръб в гръб и стрелят, ако наближи противник. - Ако бяхме жени сега щяхме да си се излежаваме на спокойствие в уюта на дома, на дивана и да се тъпчем с пица. - момчето се прицелва и натиска спусъка. - Абе не е толкова лесно, колкото си мислиш... - Да, да. Момичетата сега се излежават и сигурно си лакират ноктите. Няма да издържат и ден тук, казвам ти.
* в някаква болница *
- Още един напън! Виждам главата. - АААА! - Даваш с последни сили. Стоиш в родилното май от петнайсет минути вече, но ти се струват като векове. Всяка една секунда е наситена с такава болка, която с абсолютно нищо не може да се сравни. Искаш да напуснеш. Стига толкова. Не издържаш. - Давай пак, като миналия път! - заповядва лекарката. Стискаш зъби. Трябва да издържиш. Ще родиш това бебе здраво, дори и ако ще е последното, което ще направиш. - Добре, дишай, дишай. - чуваш като под вода. Опитваш да изпълняваш, но корема, кръста, гърба, под таза, гърдите абсолютно всичко в тялото ти не ти се подчинява от болка. - Хей, ОСТАНИ С МЕН. Т/и! Трябва да отвориш очи, почти свърши. Не искаш ли да видиш детето си?! - всичко почва да се върти, а още малко и зъбите ти ще се счупят от стискане, забила си нокти и се опитваш неуспешно да контролираш дишането си. - СЕГА! ДАВАЙ! - раздираш се, сякаш тялото ти бива пронизано от горящ нож, докато те пребиват Джеки Чан и Дуейн Джонсън (Скалата). Защо това ти се случва?! Не трябва да ти се случва. Ако знаеше, никога нямаше да го родиш. Това наистина ужасяващо преживяване и на най-големия си враг не би го пожелала, толкова... ТОГАВА СЕ СЛУЧИ...силен плач огласи стаята и скоро усети как тупка сърчицето на миниатюрното същество, върху гърдите ти. - Ти си борец, т/и! Кажи здравей на бебето си. - радост? Еуфория? Удовлетворение? Всичко това са прекалено слаби думи, за да опишат приливат на емоции в този момент. Заслужава си! Всичко! Би минала ако трябва още сто пъти, за това малко човече. Разбираш всичко. Вече го обичаш по-силно от когото и да е на света!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
