The Song Of Our Hearts

Глава 18: Страсти Под Звездите

- Ето така се пали огън. - хвали се Jimin, радвайки се на постижението си. Седиш до Suga на един камък и мръзнеш. Той е устремил поглед към звездите.
- Защо винаги носиш черно? - питаш, колкото да почнеш някаква тема на разговор.
- Да ти напомня да не ме дразниш, защото вече съм облечен за погребението ти. - отговаря той с лека досада и крива усмивка. Нацупваш се и тръгваш да ставаш, когато виждаш Tae в далечината. Там, посредата на поляната, лежи по гръб и гледа. Но не към небето или луната, а гледа пръстена си. Лягаш до него на тревата.
- Още ли мислиш за нея?
Няма отговор
- Виждаш ли тези звезди? - сочиш като малко дете - Те са толклва далече една от друга, но все пак изгряват всяка вечер отново, макар и на разстояние, те заедно правят тези красиви рисунки в небето. - вдишваш хубаво и издишваш.
- Сигурно и твоето момиче сега гледа звездите и си мисли за теб. Не се притеснявай, защото много скоро ще я срещнеш. Обещавам. - подаваш си кутрето.
- Наистина ли мислиш, че ще се видим? - упулва се Tae и увива своето кутре около твоето.
- Не
- Оу...
- Знам, че ще се видите. - протягаш се. - Знаеш ли, ще набера билки, за да ти направя успокояващ чай! От него ще заспиш по-лесно. - ставаш и тръгваш към горичката. Искаш да оставиш за малко Tae с мислите си. Точно стигаш няколкото високи дървета, едно до друго, и клякаш, за да потърсиш разстоянита, които ти трябват. Имаш единствено лунната светлина, затова напрягаш очите си. Всъщност си далечко от огъня и момчетата, чуваш звуци на диви животни. Настръхваш. Оглеждаш се. Може би беше грешка да дойдеш сама...по-добре да се връщаш. Ставаш и точно се обръщаш.
- Паааа. - някой те грабва за раменете и ти изпищяваш.
- Абее, Jungkook, искара ми акъла, бе, тъпак!
- Охоо, така ли ще си говорим, кучко?
- О, моля те?!
- Какво ми се молиш, да не съм ти Господ, маа? - това прелива чашата и тръгваш с високо вдигната брадичка към лагера, когато той те спира, оглежда хубаво ядосанот ти изражение и се усмихва топло, след което се навежда да те целуне. О, не. Не и днес. Какво си мисли? Че може пак да те разиграва?! Удряваш му шамар и продължаваш с непокистка стъпка напред, бутайки рамото му.
- Едно- Jungkook се изсмива иронично
- Две - и облизва горната си устна
- Три - обръща се в посока към теб и застава в позиция.
- Тичай! - предупреждава те и се засилва към теб. Не чакаш втора покана и бягаш с все сили, пищейки, а той след теб.
Hobi и Jimin обсъждат сложното ви положение и какво ще вечеряте, когато ви виждат в далечината.
- В-виждаш ли каквото и аз? - сочи танцьорът, невярвайки на очите си.
- Антилопа, която бяга от лъв? Да, да виждам ги. - отговаря Jimin и се подсмихва.
Не знаеш на къде тичаш, но не смееш да  погледнеш назад. Доверяваш се на сетивата си, усещаш го на почти ръка разстояние от теб. Показалеца му минава през косата ти. Обръщаш се стреснато, когато
- Т/И, ВНИМАВАЙ! - викът на момчето се губи, докато падаш надолу. После усещаш силен удар и се сгрумолясваш по лице. Jungkook изтичва до теб и те вдига от пясъка.
- Божичко, т/и, добре ли си?? Къде те боли? Aigoo, всичко е по моя вина. - Целува нежно глава ти. Стоиш в прегръдката му, с ръка върху челото, много е тъмно, но чуваш шума на разбиващите се вълни, когато изведнъж ти идва идея за отмъщение и отскачаш от него с привидно изплашен поглед
- К-кой си ти? - изправяш се рязко и въртиш глава във всички посоки, все едно не помниш на коя планета си.
- Какво имаш предвид? Аз съм... Jungkook. - опитва се да те хване за китката, но ти се дръпваш рязко.
- Какво е това място! Стой на страна от мен, перверзнико! - и му удряш шамар по другата буза.
- Перверзник? Моля?? - Jungkook слага ръка на бузата си и те гледа недоумяващо. Тогава се изсмиваш, целуваш го с език и прошепваш в ухото му с дяволита усмивка
- Какво ми се молиш, да не съм ти Господ? - устата на момчето се отваря рязко, но полагаш пръст върху устните му.
- Само да си посмял да развалиш момента с думи... - прошепваш и се запътваш към вълните, така че заставаш с гръб към Jungkookie.
- Това е, защото много те обичам. - събличаш пуловера си, след което разкопчаваш и сваляш бавно, извивайки ханш, дънките си. Разкопчаваш сутиена си, а след това сваляш и долната част от бельото. Jungkook не издържа и секунда повече и съблича с едно рязко движение блузата си, след което и останалите ненужни дрехи.