The Song Of Our Hearts

Глава 47: Първият Герой, Първата Любов И Първият Учител

- Значи ти си й майка? - Jungkook отпива от чашата с бананово мляко от единия край на масата.
- Настойница. - изяснява Ади от другия край, държайки Tae за ръка.
- Ами... аз съм й баща.
- Докажи. - V разтърква сънено очи. Цяла нощ разсъждаваха върху този проблем, а вече се съмва. Следва няколко секунди тишина, след което Jungkook удря с юмрук по масата и извиква.
- Ади, ще се омъжиш ли за мен?! - Tae ще падне от стола си.
- JUNGKOOK WTF??
- Да, добре. - отговаря Ади невзрачно.
- АДИ?????
- Aigoo, че си наивен. Успокой се. - Kookie потупва най-добрия си приятел по рамото.
- Това е единственият начин. - момичето почва да си играе с косата на приятеля си. - Jk ще стане също настойник на Army и после ще се разведем, така че той да вземе всички права над нея и с теб ще може спокойно да сме си заедно. - доразяснява прозявайки се. Все пак на Taehyung не му харесва много идеята двамцата му най-близки хора да се сгодят и сбръчква вежди.
- Прекалено е рано за такива прибързани действия, не мислите ли? - едвам завършва изречението си, когато Army тича надолу по стълбите и скача на гърба на баща си.
- Тръгваме лииии?! Хайде!
- Ооо, Army, прекалено съм уморен за-малката стъпва отново на пода и се взира в него с влажните си очи и тъжна физиономия.
- Н-но, тате, ти обещаа. - розовите й устни почват да треперят. Ахх по дяволите. Jungkook можеш да го направиш. Едно просто "не" колко да е трудно? Пък и това е седем-годишната му дъщеря за Бога. Поема си дълбоко въздух и...
- Не, не, скъпа не плачи! Отиваме веднага където поискаш и ще ти взема сладолед ! - еми не се сдържа, а детето целува щастлива бузата му.
- Знаех си, че ще си спазиш думата. Най-якият баща. Хайде на палатки йее. - тича ентусиазирано към външната врата.
- Йее - много умряло извиква Jungkook след нея и насилва усмивка, а двамата му приятели не здържат смеха си от колко лесно го манипулира дъщеря му.
- Спасете ме. - прошепва Kookie, но гласа на Army го прекъсва.
- ТАТЕ, ИДВАЙ ВЕДНАГА.
- Разбира се, принцесо. - протяга се и отива към колата на Jin. "Ще бъде дълъг ден". Хлопа вратата след себе си.
- Дали е безопасно да ги оставим? Какво ли ще правят сами, двамата?- Ади почва да мачка блузата си, преусмисляйки отново идеята да...
- Знам какво ще правим сами двамата. - Tae прокарва ръка през косата й. И... всички притеснения се изпариха. Е, ще се оправят. Нали има един разумен (не, това не е Jungkook) Taehyung и Ади почват да се целуват страстно, след което той става и поема ръката й, водейки я към спалнята.

* някъде в гората *

Jungkook се мъчи да сглоби палатката, докато Army събира съчки за огън.
- Майната му! - извиква в порив на ярост, когато за 152 път не успява да опъне смотаното нещо.
- Майната му! - повтаря Army след него.
- Миличка, не дей да- усмихва се Kookie.
- МАЙНАТА МУУ! - изплезва му се детето.
- Мислиш, че е смешно, така ли? - Jungkook си дава уж сериозен вид, а Army му се смее. - Само да те хвана! - почва да я гони, докато тя бяга и пищи. Накрая я хваща и вдига на рамене.