Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
Изписаха двете момчета преди три дни и направихте парти, за да го отпразнувате. Забавляваше се изключотелно много последните дни от ваканцията - разхождахте се из поляните, пасеше овце, а като стана да дума подари Кати на Ади. Толкова се смяхте и играхте на какви ли не игри. Не рядко, щом паднеше нощта излизахте да пеете и танцувате на улицата и някое дете ви хвърляше по няколко йена. За жалост всичко хубаво си има своя край и сега сте се строили в редичка пред Ади, която ви се усмихва. Минава да прегърне всички за сбогом. Първа си ти. - Не може ли да дойдеш с нас? Не искам да те оставям. Тъкмо почнахме и да се опузнаваме. - наистина си много тъжна да я оставиш, но знаеш по-добре от всички, че тя няма как да дойде, въпреки че сигурно иска не по-малко от теб. Стискаш я здраво, след като е възможно това да е последната ви прегръдка. Очите ти се пълнят със сълзи. - Ти си уникална, т/и. Има неща, които не съм ти казала за себе си.-тя хваща ръцете ти и те поглежда с топъл поглед. - виждам аурите на хората. Ти принципно сияш. Специална си. Никога не го забравяй. - кимаш, защото ако кажеш нещо ще ревнеш. - Грижи добре за моя Tae. - прошепва ти последно и ти й даваш дума, че ще го пазиш. Влизате във влака, без Tae. На него му е най-мъчно да се сбогува. - Дано не ни изгонят и от тази машина, че трябва да сме на време. - подхвърля Namjoon, за да приповдигне настроението. Зяпаш през прозореца. Това място ти стана като втори дом. Не искаш да го оставяш. Taehyung се настанява в купето ви и можеш да кажеш, че е плакал, но отделяш поглед от него и го насочваш към планината. Въздишаш. Някой ден със сигурност трябва да дойдеш пак. Може би догодина? Влака потегля и всеки потъва в собствените си мисли. Пътувате вече цял ден, разказвайки си весели истроии, за да мине по-бързо времето. С Namjoon и Suga си блъскате главите от край време да напишете текст, но нещо не се получава. От дългия път момчетата бързо заспиват и решаваш да напишеш имейл на майка си. Много искаш да я гушнеш. На няколко пъти желаеше да й звъннеш, за да я питаш как да се измъкнеш от беда. Обичаш я, но не си я чувала, откакто се премести в Корея. Нито с баща си, нито със сестра си не си говорила още. Притесняваш се дали всичко е наред, справят ли се без теб да работиш в магазина. Пък и вече взе да ти липсват сутришните банички или мусаката на баба. Говори ти се и на български също, толкова е трудно да трябва да превеждаш всичко на корейски в главата си, преди да го кажеш.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
