Т/и кандидатстваш в музикалния университет в Корея, където срещаш това мистериозно и някак недорязбрано момче Jungkook. Сближаваш се и с неговата компания (Jin, V, Jimin, Namjoon, Yoongi & Hobi) Заедно творите музика, но се случват много драми и люб...
- Как си, дребен? - Jimin разрошва косата на Jungkook, който вече не се нуждае от помощ, за да се изправя и си върна апетита, ядейки по две купи ориз на ден. - Знаеш, че все още мога да те набия. Иначе съм по-добре! Благодарение на Namjoon. Каза, че ми е дал от лекарството, докато съм спал и сега чувствам, че силите ми се връщат. Taehyung беше прав, вече почва да минава! - казва момчето с пълна уста. - Толкова съм щастлив! Оправяй се бързо. - А hyung, какво става отвън! Искам да помогна. - Ахх - почесва се по главата - не е особено добре. Удържаме фронта някак си. Раниха Yoongi и сега ще отида да го видя. Не е много зле, но искам да съм до него. - Отивай, аз скоро ще се присъединя при вас. - Хаха сигурно. - Jimin го потупва и става, излизайки в коридора, където се натъква на Namjoon. - А, rap mon! Откъде си намерил лекарство btw?? Защото аз пробвах всичко буквално, но нищо не му помогна. - rm сбръчква вежди. - Какво лекарство те гони пък тебе? - май нещо не е на кеф. - Е как какво? Това, което си дал на Kookie, за да се почувства по-добре. Наистина работи. - Абе, Chimmy, никакви лекарства не съм му давал. - Ама - - Казах му го, за да си мисли, че нещо го лекува. Няма как да го оправя с магическа пръчица, а повечето проблеми идват от главата му. Ако вярва, че се оправя, ще му е по-лесно наистина да се оправи. - Излъгал си го?! - Какво значение има, щом действа. Сега наистина нямам време. - вдига Jimin и го обръща в другата страна на коридора, след което продължава да крачи надолу по пътя си с големите си крака. - А па тоя. - Jimin почва да разсъждава върху разговора им
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
* в стаята ти *
Скупчили сте се ти, цялата рода и Ади над бебешката кошарка, където лежи Army. - Има твоите очи! - баба ти възкликва - Но са дръпнати. По-добре да бяха кръглички. - дядо ти почва да спори. - А виждате ли косата й почва да расте?! - Ади се радва и бебето й се усвихва в отговор, което кара всички в стаята да кажете здружно - Aww - Добре, трябва да го полеем. Хайде, да сядаме на вечеря. - баща ти ви подканва да отивате да ядете и скоро всички са насядали по масата и се говорят няколко дребни разговора, когато ушите ти дочуват нещо, което те кара да изпуснеш вилицата. - Б-би ли повторила, бабо? - А говорим си с майка ти за новините. - Преди това. - Че си изгубих ченето? - Илл, бабо, нее. - За азиатския вирус ли? - А точно така! Как каза, че се казва? - Абе, какъв азиатски, то вече и в Европа има случаи, ама ги покриват. - дядо ти слага залак в устата си. - Май корона вирус, бабе, четох. Ама той тръгнал между другото и в някои части на Америка сега. Китайците са странни хора. - Какво пък общо имат китайците?? - погледът ти играе ту към единия, ту към другия. - Е нали всичко тръгнало, че яли някакъв прилеп и те. - разяснава ти възрастният мъж и ти се облягаш на стола. Значи каквото ти каза съученикът ти все пак е било вярно. Това означава, че "противниците" наистина са се омазали и се опитват да си измият ръцете с тази лъжа. Очите ти се разширяват. Ако всичко е вярно, наистина следва криза, а ти изобщо не си подготвена за такава. - Абе, не ги слушай старците. Те четат всякакви истории във вестниците, кой знае какви фалшиви новини пускат. - майка ти слага още телешко в чинийката и ти се усмихваш на сила. След вечеря изпращате гостите и се мяташ на леглото. Хвърляш един поглед на Army, която си спи като ангелче и решаваш да последваш нейния пример (въпреки че е девет вечерта)
