The Song Of Our Hearts

Глава 46: Отново Заедно

* динг донг*

- Jungkook, звънеца! - Jin се провиква, овкусявайки поредната манджа.
- Hobi hyung да отиде! - провиква се малкия, оправяйки си багажа. След като вече са отворени границите и войната свърши, възнамерява най-накрая да се види с т/и! Купи си билет при пътва възможност и утре заминава за онази държавица. До сега, обаче, живееше с приятелите си в този изобщо не скромен апартамент. Заради подвизите и приноаите им във войната им осигуриха това жилище и те не се покулебаха да се възползват от наградата си.  Живеят и седмимцата заедно в този мезонет.

*динг донг *

- JUNGKOOK ОТВОРИ ВРАТАТА! - най-големият е на ръба дя избухне и Kookie с досадна въздишка слиза към главния вход. Отваря вратата и се оглежда наляво, после, надясно, но не вижда никого. Вдига въпросително рамене и бавно затваря вратата, когато нещо го възпрепятства да го направи. Поглежда към прага и забелязва малка обувчица между края на вратата и стената. Тогава отваря отново и този път забелязва някакво малко момиченце пред него.
- Ъм, изгуби ли се? - почесва се зад врата. - детето го инспектира от глава до пети със сериозно изражение, след което лицето й омеква в топла усмивка и прегръща крака му.
- ТАТЕЕЕЕЕ. - шок е слабо казано, за да опише състоянието на Jk в този момент.
- JIMIN HYUNG! - провиква се нервно момчето и по-големият се показва от зад него.

* в хола *

Jimin и Jungkook седят и си говорят, докато Army рисува на пода някакви кръгчета.
- Как така казва, че ти е дъщеря? - шепти Chimmy.
- Ама отворих вратата и ми се метна. Знаеш ли колко стиска това създание.
- Добре, добре, дай да поразсъждаваме. Всъщност... прилича на теб.
- ГЛУПОСТИ! - Jimin шъшква Jungkook, защото детето чува повишаването на гласа и се обръща към двамата да види какво става. Те му се усмихват и то се връща към работата си.
- Няма начин да е мое! Знаеш, че не бих изневерил на т/и. Не съм го правил от началото на войната за Бога!
- Тоест седем години? - опулва се по-големият.
- Ами да. Кво ме гледаш така?
- Миличка, на колко годинки си? - пита нежно Jimin.
- Азот. - да, това е отговора, който получава.
- Моля?! - Jungkook поглежда въпросително събеседника си.
- Разбира ли корейски?
- How old are you? - пита същия въпрос, но на английски, а момиченцето отговаря, продължавайки да си рисува.
- Nitrogen (азот на английски).
- Ама какво не й е наред?! - почесва се по главата.
- Сигурно, просто е тъпа? - вдига рамене Kookie.
- На седем е. - гласът на Namjoon се чува от далечината, а след това и стъпките му до детето.
- На седем си, нали? - момиченцето ръкопляска доволно.
- Как по дяволите?? - ченетата на двете седнали момчета едва не удрят пода.
- Азота е седмия елемент в периодичната таблица на Менделеев. И не мисля, че тя е тъпа, по-скоро гений. - обяснява новодошлият бавно. След което поглежда в листта на момиченцето, виждайки заек с три уши.
- Така ще чува по-добре. - при тези думи момиченцето спира да оцветява за малко и го поглежда изненадано.
- Значи ти си Namjoonie, oppa? - това вече изненадва всички.
- Hyung! Откъде знае името ти?? - Jungkook едвам не изплюва водата, която беше сложил в устата си, а Jimin грабва тигана на плота.
- Що за демон е това?! - Rm възпира приятеля си от всякакви крайни дейности, вдигайки длан, за да го успокои, след което се обръща отново към момиченцето.
- Откъде знаеш името ми? - пита спокойно и предпазливо.
- Мама ми разказа за вас. Ти си висок, с тръпчинки и много умен. Park Jimin - посочва към собственика на това име с молив. - нискичък, мил, ангелче и оранжева коса. - Joen Jungkook - премества молива си - Баща ми. - момчетата си разменят стреснати погледи.
- А може ли да питам как се казваш? - момиченцето се изправя, покланя се и почти изкрещява ентусиазирано.
- Jeon Army!