The Song Of Our Hearts

Глава 19: Лагерни Песни

Jimin е легнал на една страна и е поставил глава под гърдите на Yoongi, сгушил се в него. Suga от своя страна е подпрял гръба си на дървената стена, която направиха с много труд, над тях има също нещо като импровизиран покрив от прички и листа. Hobi лежи по гръб до Chimmy и сладко си хърка, докато Jin и Namjoon са легнали на лъжичка точно до него. Спят така, за да използват топлинатя на телата си, че да се сгреят малко от малко.
Само вие двамата и Tae липсвате.
- Коте, спиш ли? - прошепва Jimin.
- Не, mochi, какво има? - отговаря гаджето му.
- Не знам как ще се приберем, нямаме храна или вода, нито обхват, бродят диви животни наоколо, ами... ами ако ни изяде мечка?? - Yoongi поглава главата на Chimmy и с въздишка отговаря
- Помниш ли когато ни заключих в тоалетната, за да не ми избягаш и плъзнах ключа под вратата, така че накрая трябваше да пренощуваме там?
- Оо, как да забравя - един от най-хубавите секса в живота ми!
- Аз -няколко секунди тишина - Наистина беше хубав секс...както и да е, идеята ми е, че сме преживели много и то съвсем сами, а сега имаме даже и тези идиоти с нас. Всичко ще е наред. Пък и аз винаги ще те пазя, бебето ми, няма да те дам на никакви мечки- и целува темето на приятеля си, притискайки го към себе си и в отговор другия обвива ръце около таза му в прегръдка и голяма усмивка се появява на лицето му.
- Обичам те.
- Aww и аз ви обичам, но се нуждая от съня ми за красота, така че Shut the fuck up! - след тези си думи Jin им обръща гръб и се  сгушва в Namjoon.
*няколко минутки тишина*
*изведнъж се чува мелодия на китара и познат глас да пее*
Hobi се надига и отива да провери какво става, а Jin си запушва ушите.
- Jk, т/и, вие се върнахтее! - изкрещява танцьорът и останалати сънлива се двлачват до вас. Двамата с Kookie седите на камъните покрай огъня и пеете, докато той свири на китарата, която си е взел.

- Колко е часа, бе деца! Къде бяхте? - потърква гневно очи. най-големият.
- Към четири и петнайсет като съдя по звездите. - отгаваря му Namjoon, прегръщайки го в гръб. - Остави ги да се правят диви и щастливи. - Jungkook изчиства гърлото си, защото усеща на каква посока поема този разговор.
- Включете при нас. - помагаш му да смените темата и помахваш с ръка. Скоро всички сядат до вас и почвате да се забавлявате с лагерни песни. Такова удоволствие е да пеете заедно, направо сякаш сте създадени за това. На края на песента чувате аплодисменти.
-  Kim Fucking Taehyung, кЪДе Се ГУбиШ ЦяЛа вЕчнОСт?! Знаеш ли колко се притеснихме! - изисква Jin
- Споко де, тук съм. Трябваше да пратя писмо на една приятелка, затова отидох до градчето. - V мята един пакет с чипс на Namjoon, но той го изпуска и замалко не пада в огъня.
- Чакай какво?! Град ли чух?? - изправя се Jimin.
- Да, на не повече от километър от тук. - отговаря съвсем спокойно новодошлия.
- И ти не ни казаа, а си купи чипс?!
- Пращах писмо, нали ти казах, тук мрежата съква. - отговаря Tae с пълна уста. - нисичкия се ядосва и го хваща за блузата. Всеки момент ще го фрасне. Taehyung преглъща притеснено и очите му се разширяват.
- Я! Спрете веднага! - крещи Suga и Jimin рочно вдига юрук, когато земята почва да се тресе.
- К-какво е това? - възмощава се Hobi, а Namjoon му прави знак да замълчи и изприпва към куфара си, почвайки да го оправя с усмивка до ушите.
- Хайде! Нямаме много време! - след едно изключително ясно "Ту-ту", което чувате от далечината сгрявате и скачате и вие към багажа си.
- Бързо, бързо! Да не го изпуснем.
Колелцето на куфара ти се е забило в калта и се бориш да го издърпаш с все сила, когато Jungkook минава и го изважда с едно рязко движение на лявата ръка. Тичате с все сили, докато не се изръсвате баш на влаковите релси и почвате да скачате и махате.

Машинистът ви вижда и удря рязко спирачки, за да не ви сгази. Забиваш нокти в ръката на Kookie, гледайки как влака  се доближава към вас. Накрая спира на три/четири метра от вас. Шофьорът излиза с побеляла коса, целия настръхнал и бесен
- САМОУБИЙЦИ ЛИ СТЕ? ДА ВИ СГАЗЯ ЛИ ИСКАТЕ!
* след няколко минути преговори, Jimin успява дипломатично да ви издейства да се качите на влака*
- Няма обаче свободни вагони в трите класи, защото всичко вече е резервирано.
- Тогава къде ще спим? - питаш в недоумение, а непознатия ти се усмихва мазно и прави знак с ръка да го последвате.
- Тук! - посочва най-накрая той, след като минахте по дължина на почти целия влак.
- Т-това не може да е - сърцето ти пада в петите. Тъ това е вагон с овце?! Даже е и открит!
- Ще ви донеса одеяла и няма да карам много бързо, кукликче. - намига ти мазно мъжът и на тебе ти се повдига.
- Е... не е пет звезден хотел... - почва Suga
- Тъ това са овце! Как така ще спим при тези животни? - докато Jin изразява възмощение, Tae скача във вагона и почва да гали една големите и пухкави бели топченца, говорейки й все едно се радва на домашен любимец.
- Винаги съм искал овца, ето, че желанието ми се сбъдна. - въздиша Hobi и отива при V. Искаш и ти да отидеш при тях, но не стигаш оградата, за да се набереш и скачаш много безнадеждно в опит да я стигнеш. При последния ти скок, усрщаш нечий ръце около кръста и стигаш оградата.
- Б-благодаря, не беше нужно. - Jungkook те държи на ръце.
- Потеглямее. - чува се глухо от първия вагон и след свирката на влака, той тръгва бавно по релсите.