The Song Of Our Hearts

Глава12: Насред Бойното Поле

Гледаш през прозореца. Обикновено на улицата стоеше едно мърляво момиче с китара в ръцете и свиреше от сутрин до вечер. Затова всеки път като влизаш в стата, открехваш прозорец. Доставя ти удоволствие да я слушаш. Днес обаче улицата е празна. Въздишаш тежко. Има толкова хора по света, които се страхуват да преследват мечтите си. Примирили са се с желанието на родителите си или са изгубили надежда.
- Т/и, би ли отговорила на въпроса?
Искаш да помогнеш, да дадеш сила на всички тях, да се борят, за да постигнат мечтите си.
- Т/и! Отговори на въпроса.
Jungkook те побутва по рамото и те изважда от транса ти. Поглеждаш го въпросително.
- Т/и, излез на дъската. - очите ти се разширяват. Точно теб ли избра?! Ставаш нервно и с бавни крачки заставаш пред дъската.
- Бързо препитване. Три въпроса и ти пиша оценка. - преглъщаш.
*време за обяд* - спасена от звънеца. Ухилваш се до уши. Госпожата ти хвърля един поглед и те предупреждава, че следващия път ще започне изпитване с теб. Ти кимаш доволна и отиваш да си събереш нещата от чина. Следващия ти час по пеене е чак следващия понеделник. Имаш време да си научиш теорията - нещото, което мразеше най-много.
С Jungkook сте се наредили на опашката в столовата.
- Какво беше това в часа по-рано? Не е присъщо за теб да не внимаваш. Все едно аз да внимавам. - подсмихва се
- Бях се замислила. - лелята от Китай внимателно ти добавя малка купичка с ориз в таблата. Усмихваш се и се покланяваш, приемайки таблата с две ръце.
- Ахх, знаех си, че така ще стане... пак си се размечтала за мен. Aigoo, момиче, какво да те правя. - клати неодобрително глава и се опитва (безуспешно) да не се разсмее. Усмихваш се и извърташ очи. Правейки това движение, очите ти попададат на гърба на Jimin - седи на маса, точно до голямата стъклена врата и яде нудълс. Момчето до него си е пъхнало ръката в задния джоб на джинсите му и говори ентусиазирано. На пейката срещу тях седят Jin и Namjoon. Няма как да объркаш тези рамена.
- Jungkookie?
- Да, принцесо.
- Хайде да седнем при тях, моля- сочиш към масата и правиш кучешка физиьономия. С въздишка, Jungkook хваща ръката ти
- Щом искаш, нека седнем там. - възнаграждаваш го с целувка по бузата. Знаеш, че предпочита да яде сам.
Покриваш очите на Jimin с длани.
- Jimin-ah, познай кой е? - момчето хваща ръцете ти, но веднага познава гласа ти и се усмихва. Suga се надига, но при погледа на Jungkook се спира.
- Т/и, ела седни на нашата маса. - Jimin слага краката си в скута на гаджето си, за да ви направи място.
Сядаш и се оглеждаш за Jungkook, за да му кажеш да седне до теб. Но не е зад теб. Почваш да се оглеждаш - Jungkook тук, Jungkook там - няма го. Тогава... О, Боже, пак се почва. По диагонал на теб - двайсет и една годишният студент (aka kookie) стои със скръстени ръце, защива някакво дребно момченце, което ти изглежда познато, а срещу тях е застанало друго лошо момче. Изглежда все едно всеки момент ще се сбият. Не отиват на добре нещата, затова се изправяш и тъкмо решаваш да тръгнеш към тях, когато Jungkook мята някакво кюфтенце в сладко-кисел сос към непознатия. За твое нещастие, гореспоменатия се мръдва и кюфтенцето се забива в чисто-бялата ти риза. Всички са те зяпнали и в цялата столова става гробна тишина.
- О. Боже. Мой. - кратка пауза - Т/и, скъпа, толкова съжалявам. Аз...-
Ти се усмихваш мило. Както вече казах, не си поплюваш. Награбваш шепа от ориза си и го мяташ по Jungkook. Без да искаш уцелваш и случайноминаващия J-hope.
- БОй с ХРанА! - някой се провиква и цялата столова се превръща в бойно поле. Навсякъде лети храна, чуват се радостни писъци. Jin се качва на масата, държейки сос и го мята към някакво барби от съседната маса.
- F u, Ейда! - извиква с цяло гърло. Друго момче от съседната маса си съблича тениската и започват бурни овации.
- Т/и, пази сее! - изкрещява Jungkook и геройски се мята пред теб. Ужасни петна от кетчуп се появават на блузата му. Приземява се на пода и падаш на колене до него. Държиш главата му в скута си и едната му ръка.
- О, Ромео, мой Ромео. Ти ме спаси!
- Жулиета, сладка моя. Това ти ли си??
- О, скъпи ми Ромео, аз съм!
- Много си красива, принцесо. - с тези думи той почва да роши косата ти и маца лицето ти с червените му от кетчуп ръце. Ти пищиш и се опитваш да се измъкнеш, но Jungkook те придърпва към себе си и сядаш в него на пода. Целите сте омацани. Имаш кетчуп по цялото лице и коса, върху блузата ти има огромно петно от кюфтенцето и какви ли не още. Jungkook е целия в кетчуп, има зрънца ориз в косата и   лепене от сладко-кисел сос. На фон продължават да се чуват писъци и да се размята храна. Така, посредата на бойното поле, в такова състояние, седнали в поза лотос правите най-странстната френска целувка.
- Определено не трябва да идват в клуба по актьорско - много са зле. - казва Jin
- Е, поне се целуват добре. - отбелязва Jimin. Двамата стоят със скръстени ръце, облегнали се на късия ръб на масата и ви наблюдават.
Ах, има ли думи, с които да опишеш колко приятни са медените устни на kookie?! Той вкарва език и слага длан на лицето ти. Ммм, толкова толкова сладък... Изведнъж усещаш нещо да се изсипва върху главата ти и се отделяте един от друг. Забелязваш бял прах по целите ти дрехи. Какво е това... Брашно?! Jungkook си тръска главата и пада цял облак от косата му. Ти почваш да се хилиш. Момчето става и почва да гони Suga, който заедно с Namjoon изръси цяла кофа брашно отгоре ви. Ти ги наблюдаваш как се гонят и боричкат - като две котета са. Кикотейки се, лягаш на пода и правиш ангели от брашно. До теб ляга някой доста висок и се присъединява.
- Приятно ми е най-накрая да се запизнаем. Аз съм Namjoon, гаджето на...
- Чувала съм много за теб. И на мен ми е приятно. - заставаш на една страна, така че да си с лице към него и му подаваш ръката си. Здрависвате се и той тъкмо отваря уста да каже нещо, когато строг и силен глас се разнася из помещението.
- ДОСТАТЪЧНО! КАКВА Е ТАЗИ АНАРХИЯ? ТИ, ТИ, ТИ, ТИ И ТИ И ТИ В КАБИНЕТА МИ. СЪЩО И ВИЕ ТАМ. - мъжът на средна възраст изглежда бесен - директорът. Посочва и теб също. Отново настъпва гробна тишина. Карфица да изпуснеш, ще се чуе.
- ВЕДНАГА!