The Song Of Our Hearts

Глава 24: Светлина В Тунела

- Т/и, елаа при наас. Хайдее. - извиква Jimin
- Вие застатанете момчета, аз ще снимам. - отговаряш
- Едно, две, три зелее

- Еха, вижте само колко добре изглеждам. Направо душата на снимката. - казва драматично Jin.
- Така е, бебе. - пргръща го Namjoon и ти им се усмихваш.
- Момчетаа и т/и, хайде да вървим към поляната, преди да се е стъмнило! - тръгва Hobi и ви маха с ръка да го последвате. Вървите в колонка по пътечка и аромата на цъфналите цветя опиянява ноздрите ти и изпълва белите дробове. Слънцето грее и всичко е толкова светло и жизнерадостно. Наблюдаваш как момчетата опъват пикника ви и Jimin и Jungkook лягат първи и ти решаваш да запечатал този спомен.

- Т/и - аh, не ни снимаай! - слага ръце на лицето си Jimin, но твърде късно. Радваш се на снимката, когато усещаш фигура до себе си.
- Хаха, мноого са сладки. - изсмива се Suga.
- Така е. - правиш сладка физиономия. След което се обръщаш и снимаш и него.
- Я! Изтрий я. Дай ми фотоапарата.
- Ела и си го вземи. - почваш да тичаш надолу по поляната, но след няколко метра Suga те настига и почва да гъделичка, при което ти клякаш на тревата, смеейки се опитваш да му отвърнеш на атаката, но накрая той печели и изтрива снимката. Веднага след това ляга до теб на тревата и ти дава устройството.
- Ейй, защо го направи дее. Знаеш ли колко беше хубав!
- Пфф, да, аз винаги съм хубав. Виж, онзи облак прилича на Namjoon. - сочи към небето като малко дете и ти се разсмиваш.
- А, онзи там прилича на теб!
- Не е вярно... прилича на котка?!
- Именно!
- Котка ли ме наречиш? - бута някакво цвете в лицето ти, което те кара да се намръщиш.
- Хаяя. Поклони се на господаря тии! - чувате от далечината и се обръщате, за да видите Jungkook и Tae да се бият с дървени мечове.
- Сандвъчат със сладко ще бъде мой! - неотсъпва V
- Бебета. - отпуска отново глава събеседника ти
- Налии! Точно такива са. Дано само не се наранят... Y-yoongi?
- М? Какво има. - отваря едното си око наполовина той, за да те погледне. Преглъщаш.
- А-аз съжалявам наистина... не исках д-да - млъкваш, защото очите ти се насълзяват. - Искам само да знаеш колко ценен приятел си за мен и ч-че -не можеш да довървиш и млъкваш. Suga се обръща към теб и с палеца си изтрива сълзата ти, търкулнала се току що от окото ти.
- Знам, не направи нищо грешно. Не е нужно да ми се извиняваш. - усмихва ти се. - И аз те ценя много, т/и. Има нещо в теб... не мога да кажа какво, но си специална. Изведнъж всичко почва да сия и вече сте облечени в бели дрехи. Yoongi почва да се отдалечава от теб.
- Чакай! Не си отивай, моля те. Има още толкова неща, които да си кажем и направим. Моля те, върни се, Yoongi, обичаме тее. - Толкова е бяло и светло всичко, че не можеш да различиш нищо. Стискаш очи.
- Имаме нужда от теб! - отваряш рязко очи и светлината на лампа дразни окото ти, карайке те да премигнеш няколко пъти. Оглеждаш се. Седиш в Jungkook, а той на стол пред спешното в болницата. До вас са Jin, Namjoon и Hobi, даже и V е дошъл. Хвърляш един поглед на часовника три и трийсет и седем сутринта.
- Ха, значи има и такива нощи. - прехапваш устни и се опитваш да си спомниш топлината на съня и колко щастливи бяхте. Повдигаш брадичка към Jungkook, който спи дълбоко. Толкова е сладък като спи. Оправяш един кичур от косата му и го целуваш много нежно по бузата. Той се усмихва, в съня си и се сгушваш в него. Стоите тук вече пета вечер и все още не ви дават да го видите. Единственото, което знаете е, че засега е стабилен, но не знаете дали всичко е наред. Вдишваш от приятния аромат на Jungkook, който ти напомня за цъфналите цветя и се успокояваш. Оставяш тези мисли да напуснат главата ти, просто да минат и да си замимат. Изчисваш ума си.
- Ще дойде и този ден, Kookie, и пак ще сме щастливи. Всичко ще е наред. - казваш го по-скоро за себе си, отколкото за него, но усещаш топлата му ръка да погалва главата ти.
- Знам, т/и, докато сме заедно, всеки ден съм щастлив.