Силен дъжд валеше над града. Навсякъде имаше разрушени сгради, израснала растителност и трупове. Кал и мръсотия имаше по всичко. Миризмата на смърт беше навсякъде. В далечината се виждаха двама човека, които тичаха с големи раници на гърбовете си. Носеха скъсани дрехи и имаха лепенки и марли по телата си. Изглеждаха уморени и задъхани, но не спираха.
-ТОООМ! ТООМ! КЪДЕ СИ!? ОТГОВОРИ МИ, МОЛЯ ТЕ!-крещеше едното момче.
-Успокой се Лука! Нямаме време да го търсим. Трябва да тръгваме.-рече мъжът до него.
-Не! Трябва да намерим Том! Той е важен за мен. Моля те, само 5 минути.
-Тц, добре.-въздъхна тежко той.
Момчето побърза и видя купчина камъни пред него. Качи се по тях и започна да изравя. Най-накрая видя нечия ръка да се подава. Имаше татуировки с различни символи.
-Том! Това си ти! Сега ще те изровя. Моля те бъди добре! Марк намерих го!
Другият мъж дойде до момчето и му помогна да маха камъните. Скоро се показа цялото тяло. Беше мъж с много рани и кръв.
-Боже мой! Целия си в рани. Сега ще те заведем до пункта да те превържат.-рече притеснено Лука.
Като посегна да го вдигне, другото момче веднага му хвана ръката.
-Не го докосвай. Виж му другата ръка.
Момчето погледна и изпадна в шок. Цялата му ръка беше напълно черно-лилава с изпъкнали вени. Имаше пораснали и заострени нокти. Тъмните вени продължаваха да се разпростират в тялото му.
-Н-не...няма начин. Марк трябва да-
-Късно е за него. Да тръгваме преди да ни е нападнал.
-НЕ! Не мога да го оставя. Не веднъж е спасявал живота и на двама ни!
-Нищо не можем да направим! Тръгваме.
Марк го хвана за краката и го вдигна. Почна да слиза надолу, отдалечавайки се от камъните.
-Пусни ме! Пусни ме ти казах! Трябва да го спася. Ако отрежем ръката му, може да го спасим навреме!-рече удряйки Марк по гърба.
-Късно е! Сигурно е стигнало до мозъка му.
Изведнъж се чу звук зад тях. Той се обърна и видя как от купчината паднаха камъни. На върха беше изправен Том. Лицето му беше наполовина почерняло и едното му око беше без зеница и ирис. Целият трепереше и едвам се държеше на крака.
-М...аа...рк....-рече тъмната фигура. Двамата замълчаха и се бяха вгледали уплашено. Момчето застана в отбранителна позиция.
YOU ARE READING
Пропуснати от Смъртта
Science FictionГодината е 2155. Технологиите са се развили до толкова, че започнали войни, изчезване на държави и създаването на нови такива. Омразата се е стигнала до там, че Номания(нова държава обхващаща цяла Азия)създала вирус, който унищожава човешкото тяло...
