Пропуснати от Смъртта

Глава 22

7 години по-рано

–Лука, Марк! Време е за закуска, слизайте.-чу се женски глас от другата стая.
–Идваме!–рекоха двете момчета. Братята бързо слязоха по стълбите и пръв влезе Марк.
–Аз печеля отново. Бавен си.–каза гордо.
–Не е честно! Ти ме избута в началото!
–А аз какво казах за тичането по стълбите?–рече ядосано жената.
–Съжаляваме.–отново заговориха заедно децата. В стаята влезе мъж, който седна на масата с тях. Той носеше големи очила и част от челото му беше с метални части.
–Не ядосвайте майка си от сутринта. Сядайте да ядете.

Братята седнаха и веднага нападнаха храната. Малък дрон прелетя покрай тях, сипвайки сок в чашите. Друг мина покрай бащата, доставяйки му кафе.

–От колко ти е прегледът?–запита майката.
–От 13:30, но ще отида към 14, тъй като винаги се бави докторката. Много пациенти, малко лекари.
–Кога ли ще се спре тази лудост с Номания и САЩ? Лекари не останаха тук.
–Сигурен съм, че скоро ще утихне всичко. Войната няма как да продължи толкова време.
–Но минаха вече 3 години. Дори и да не участваме във войната, и нас ни изтощава.
–Не го мисли, скъпа. Деца, какво ще правите днес?
–На стрелба съм от 12 до 15. След това ще изляза с компанията.-рече Марк.
–Айден свършва с Марк, така че с него ще изляза.–отвърна брат му.
–Марк, какво стана с националното състезание?–запита развълнувано майката.
–Днес ще избират участващи. Надявам се да успея.
–Естествено, че ще успееш. Ти си най-добрият в клуба ти. Учителят ти много те хвали.-отвърна гордо бащата.
–Ще ги разбиеш Марк!-рече щастливо Лука.
–Не стойте за дълго навън момчета. Днес е студено и може сняг да вали.–отвърна притеснено жената.
–Ясно!–рекоха отново в един глас.

Децата бързо се наядоха и хукнаха. Облякоха якетата си и излязоха навън. Родителите изглеждаха щастливи, защото синовете им бяха щастливи и пълни с енергия.

Навън беше студено, но слънцето силно печеше. Момчетата тичаха в двора си и ритаха топка. Имаха време преди плановете си, за това си играеха. Мястото им за игра не беше голямо, но се забавляваха заедно.

–Бавен си, Лука!
–Чакай... искам... да си почина.–рече задъхано.
–Нямаш никаква издръжливост. Трябва да тренираш нещо, за да станеш по-силен. Никой не обича слабите хора.
–Знам... просто... е трудно.

Марк остави топката и се прибра в къщата. Скоро се върна с лък и стрели. Носеше и устройство, което постави на земята и на него се появи холограма на мишена.