Пропуснати от Смъртта

Глава 14

Дъглас продължаваше да обикаля и да оглежда влака. Изглеждаше доста добре и поддържан. Беше един от най-новите свръх бързи влакове. Имаше достатъчно вагони за всички. Мъжът се доближи до локомотива. Лена беше вътре и преглеждаше електронното табло.

-Не можеш ли да бъдеш по-бърза?-запита той.
-Какво е това нетърпение? Изисква се време да проверя всичко. За къде бързаме?
-Принципно за никъде, но не желая да се застояваме повече.
-Решил ли си следващата ни дестинация?
-Това зависи до къде ще може този влак.
-Прегледах мрежата от релси и виждам да са в добро състояние до Пекин. За по-нататък нямам информация.
-Няма шанс да отидем там. Сигурно е касапница.
-Както каза, зависи до къде ще може.
-Оправи го до утре.
-Тогава няма да мога да спа тази вечер.
-Ще си почиваш като го свършиш.
-Голям гадняр си, знаеш ли?
-По-малко разговори, повече работа.

Дъглас излезе и се запъти към лагера. Оглеждаше всичко и всички, уверявайки се, че няма проблеми. Едни си поправяха оръжията, други търсеха храна, а трети тренираха. Имаше хора, които стояха на пост и наблюдаваха за опасност. Всичко изглеждаше наред. Водачът вървейки пресмяташе времето за път, почивка, евентуална опасност. Трябваше да е сигурен, че всичко ще е наред.

Докато вървеше водачът, той усети, че нещо идваше към него. Веднага отстъпи назад и почувства острие да минава покрай лицето му. То се заби в земята и тогава той забеляза, че е част от нож. Скоро чу и викове отстрани.

-БИЙ СЕ ТИ КАЗАХ!
-ЛИЗА, ОСТАВИ ГО!

Дъглас веднага забърза и се доближи до звуците. Забеляза Лукас и Марк да държат Мишел, а Димитри на земята с кръв по лицето.

-Какво става тук?-рече строго водачът.
-ТОЙ НЕ ИСКА ДА СЕ БИЕ! СМЯТАШ, ЧЕ СЪМ ПО-СЛАБА ОТ ТЕБ, ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА ЛИ?!-изкрещя момичето. Дъглас веднага осъзна, че това не беше Мишел.
-Не, не смятам така! Просто за мен не е правилно да се удря момиче!-рече стреснато Димитри.
-МАЙНАТА ТИ!

-Добре, успокой се откачалко.-рече отчаяно мъжът.

Момичето продължаваше да опитва да се измъкне от хватката на братята, но без успех.

-Спокойно Лиза! Мамка му, каква сила.-рече Марк, държейки момичето с цяла сила.

Дъглас се доближи до тримата и загледа Лиза строго. Яростта му нарастваше все повече и повече. Той най-много мрази, когато някой не следва нарежданията му.