Пропуснати от Смъртта

Глава 23

"Боли... боли ме, но в същото време не усещам нищо."

Лукас бавно си отвори очите. Ярка бяла светлина го заслепи и той си покри лицето.

"Къде съм?"

Фокусирайки зрението си забеляза, че се намира в бяла стая. До себе си отрази бял андроид, който имаше човешки вид. На корема му имаше екран, който следеше състоянието на Лука. Момчето започна да и машината се включи, известявайки, за будният пациент. Огледа се отново и най-накрая осъзна, че се намира в болница.

Скоро в стаята влезе млада лекарка. Доближи се до андроида и прегледа състоянието на момчето.

–Как се чувстваш?–запита жената.
–Все едно са ми забили щипки в корема.–изпъшка иронично.
–Щом можеш да се шегуваш, значи си добре. Засега раната е затворена и до няколко дена ще си напълно излекуван. От утре ще можеш да ставаш.
–Колко време съм спал?
–От вчера.
–Някой от роднините ми знае ли, че съм тук?
–Засега само майка ти е тук.
–Може ли да я видя?
–Ще я повикам.

Младата докторка излезе и след няколко минути в стаята дотича майката на Лукас. Беше пребледняла и имаше притеснен поглед. Веднага отиде до леглото на пациента и го хвана за ръката. Зад нея вървеше лекарката от по-рано.

–Момчето ми! Как се чувстваш? Боли ли те? Трябва ли ти нещо?–майката не спираше да задава въпроси с треперещ глас. Стискаше силно ръката на сина си, все едно ще я изпусне.
–Добре се чувствам. Не се притеснявай. Това беше инцидент.
–П.Р.С. е заснел всичко. Видях, че Айден е този, който ти го е причинил. Трябва да плати за действията си. Ще се обадим в полици–
–Недей.

Жената се изненада от отговора на детето си. Очакваше да е ядосан, защото най-добрият му приятел го предаде, но изглеждаше по-скоро тъжен и празен. Нямаше вид на човек, който желае да си го върне.

–Как така да не звъня?! Синът ми е бил наръган почти до смърт! И очакваш от мен просто да го забравя?!
–Аз съм виновен.

Майката отново го изгледа озадачено. Наистина ли е виновен или просто прехвърляше вината към себе си? Видеото от робота показваше очевидният виновник.

–Разкажи ми всичко.

Лука изпълни заканата ѝ и каза абсолютно всичко от вчера. Жената не можеше да вярва на чутото от сина си. Тя се ядоса още повече, но се стараеше да не го показва, за да не тревожи детето си.