Пропуснати от Смъртта

Глава 21

Влакът отново се движеше и се насочваше към Назика. Можеха да се видят стените, които са пазели града, но от тях не е останало много. Колкото повече навлизаха, толкова по-гъста ставаше мъглата. Единствено вече можеха да се ориентират по радара.

Лука продължаваше да гледа през прозореца, въпреки че не виждаше нищо. Той и останалите носеха маски, покривайки устата и носа. На очите си имаха очила, които бяха плътно върху кожата им. Екипировката, която носеха също беше по-различна. Не беше дебела и кожена, за да предпазва от заразени, а по-скоро тънка и прилепнала по тях за да ги предпазва от газта.

-Колко време трябва да сме с тези маски? Малко е трудно да се вижда с тях.-запита Димитри.
-Колкото Дъглас каже.-отвърна Марк.
-Тази екипировка е много по-добра от другата. По-подвижна съм и е по-лека.-рече щастливо Мишел.
-Трябва са бъдем внимателни с нея. Лесно се къса и газта ще влезе в екипировката. Да не подценяваме заринът.-рече най-големият.
-Какво е зарин?-рече Дими.
-Това е химическо оръжие. Парализира те и води до болезнена смърт. До колкото помня заринът беше забранен и това повече ме учудва.
-Но в момента вентилацията го филтрира, нали? Защо сме с маски?
-За всеки случай. По-добре да сме предпазливи.

За пореден път обаче влакът спря рязко. Групата веднага се хвана за нещо, за да си запази равновесието. Намираха се приблизително около центъра на града.

-Отново спираме?-запита Марк.
-Отново всички да ме слушат.-чу се същият глас от по-рано от говорителя.-Релсите по-напред са блокирани от електрически стълб и няма как да преминем. Ще се наложи група от нас да излязат навън и да търсят устройство, с което да го преместим. Засякохме сигнал за помощ наблизо и за сега ще отидем към него. Ако има желаещи, които искат да излязат, да пишат на Лена.

Скоро водачът спря да говори и Лука загледа ентусиазирано брат си.

-Хайде!-рече щастливо.
-Добре. Няма тук заразени, така че опасността е намалена, но бъди внимателен с газта. Аз също ще дойда.-каза Марк.
-Брой ме!-рече Мишел.
-Мен също.-отвърна Димитри.

Марк писа на Лена, че всички ще идват. Механичката даде час на излизането и локацията, към която ще се насочат. Групата за последно провери екипировката си, подбра оръжия за всеки случай, грабнаха раниците и излязоха.

Въпреки, че беше ден и лъч светлина от слънцето не можеше да мине през мъглата. Всичко около тях беше сиво и стояха плътно до влака за да се ориентират. Продължиха напред и отидоха до най-предният вагон. От него излязоха Дъглас и Лена.