Пропуснати от Смъртта

Глава 27

–Доста странно.–зачуди се Лена, гледайки протезите на Димитри.
–Много ли са зле? Как ще вървя?!
–Не, напротив. В добро състояние са. Няма нищо нередно.
–Какво? Сигурен съм, че нещо им стана. Не можех да ги контролирам.
–Съжалявам, но нищо не откривам. Ако отново се случи, ми кажи веднага.

Момчето се съгласи и стана от земята. Вече се чувстваше нормално и не усещаше странични ефекти. Притесняваше се, че отново ще се повтори, затова седна на стол и реши да не мърда без основателна причина.

–Всички от лагера ми да дойдат тук.–нареди Дъглас.

Лена, Мишел, Марк и Лука бързо отидоха при водача си. Дими също реши, че трябва да побърза и стана, въпреки притесненията си. Групата се нареди около мъжа, който все още стоеше пред големия екран.

–Както сами разбрахте, ние няма да оставаме тук. Трябва да потърсим друго място. Досега актуализирах информацията ни и преглеждах идващите радио сигнали. Засякох местата, на които има активност, но не знам на 100% дали са хора или мъртъвци.

Всички слушаха внимателно, но единствено Лукас не разбираше какво говори и гледаше объркано.

–Средно има около 23 души на квадратен километър и най-гъстите места са в Китайската и Индийската част. Засега трябва да избягваме тези области, тъй като не желая да залагам. Затова ще търсим места с по-малка активност.
–За какво говори той?–прошепна Лука към брат си. Марк изгледа момчето отчаяно и посочи картата на екрана.
–Една точка на екрана са 23 човека или мъртъвци. Не знаем кой е здрав и кой е заразен, затова гледай за място с по-малко точки. Разбра ли?
–Аха, разбирам. Чакай, то навсякъде има точки!
–Няма място без активност. Хората сме навсякъде. Просто търсим местоположение с колкото се може по-малко активност.–обади се Дъглас.

Всички започнаха да обсъждат възможните им варианти. Номания винаги е била най-населената държава и дори с високата смъртност в момента пак бие всички останали по население.

–Да се върнем обратно в Европа?–запита Лена.
–Какъв е смисълът?–отвърна Мишел.
–Постоянният лагер последно изпрати група там миналата година. Може нещо да се е променило.
–Арабия няма много активност.–посочи Димитри.
–Твърде е далеч. Не мисля, че ще си струва.-отказа механичката.

Марк се доближи до картата и увеличаваше мащаба, наблюдавайки внимателно.

–Ъмм, Дъглас?–запита момчето.
–Какво?