Пропуснати от Смъртта

Глава 20

-150 000 ШИНКА!?-изкрещя шокирано Рей.
-Не е нужно всички да те чуват.-отвърна Дъглас.
-Това е ненормално високо! Една четвърт от парите на лагера говорим.
-Няма какво да направим. Или умираме от глад или плащаме.
-Тц, взеха се за големи, защото гладуваме и решиха цената да е висока.
-За сега поне ни предложиха да ни я предоставят във влака.
-Нека позная, доставка 30 000 шинка?
-Не, просто ще ни я оставят. До утре ще са приготвили всичко. За сега ще пратя част от парите, а ти организирай лагера за тръгване.

Скоро всички излязоха от мола. Лука се въртеше и оглеждаше мястото, тъй като на идване беше в безсъзнание. Марк вървеше след него и се чудеше какво прави.

-Защо се въртиш така?
-Просто оглеждам мястото. В доста добър вид е в сравнение с останалите градове. И заразените са под контрол. Хората тук знаят как да се справят.
-Предполагам.-рече той гледайки в земята. Лука забеляза държанието му и застана пред него, вървейки назад с ръце на тила си.
-Какво има? Тъжен, защото храната е скъпа? Да можех да ударя този негодник за тази цена.
-Не, не е заради това.
-Тогава какво?
-Ти...ядосан ли си ми за по-рано?
-За кое?
-Знаеш. За това, че те заключих. Дължа ти извинение.
-О, това ли? Да, в началото бях раздразнен, но не съм ти ядосан.

Марк беше изненадан от отговора му. Очакваше брат му да не му говори изобщо.

-Не си ядосан? Аз буквално те заключих. Прекрачих границата.
-Много го мислиш. Знам, че го направи от притеснение за мен и разбирам.

По-големият се усмихна и пристъпа напред, за да прегърне брат си.

-Следващият път ме завържи, ако искаш да ме спреш.-рече шеговито Лука. Той се отпусна от прегръдката, но отивайки назад се спъна в земята и падна по гръб.
-Ау!
-Добре ли си?-отвърна Марк, продавайки ръка.
-Не гледах къде ходя. Трябва да вървя нормално май, хаха.

Марк се радваше, че братчето му се държи нормално. Изглеждаше в по-добро състояние от по-рано и реши да не го пита повече за това. Сигурно Лука щеше да се издразни, ако продължаваше да се притеснява за него.

Лагера излезе от града и отново минага покрай мястото, на което се биха. Телата на техните другари са започнали да почерняват, заради вируса в тях. Гредите все още стояха забити в заразените. Точно и заради това Дъглас се доближи до дългокосото момче.

-Надявам се да не си забравил, че си откъртил част от релсите, които ни трябват, за да продължим пътя си.