Пропуснати от Смъртта

Глава 11

-Мамка му! Защо има мъртвец тук!?-рече стреснато Лука.

Започна да се оглежда за фенера си и бързо го грабна. Освети отново влака и видя как мъртвеца вече беше разбил прозореца и се опитваше да излезе през него. Лука продължи да отстъпва и бъркаше в раницата си да извади боксовете. Захвана ги и започна да става. Момчето отново освети към влака и тогава забеляза повече фигури.

-Те са трима?-рече притеснено той. Пое дълбоко въздух и показа решителен поглед. Обърна фенера си към задната част и натисна едно от копчетата. Започна да свети в пъти по-силно и осветяваше цялото място като огромна лампа. Хвърли го на земята и захвана по-здраво оръжията си.

Започна да тича напред и се засилваше все повече и повече. Враговете му направиха същото и бяха готови да го ударят. Мъртвеца най-отпред посегна към лицето на Лука, но той бързо залегна и го удари в корема му, отблъсквайки го назад към останалите. Продължи да пристъпва към тях и хвана единия за косата му. Дръпна го рязко, откъсвайки главата от рамената.

Въпреки, че успя да убие единия, не предвиди, че другият беше застанал зад него. Лукас се усети и се обърна, но не успя да реагира навреме и опонента му го удари силно в корема. Без да се осъзнае, той прелетя назад и се удари в стената. Благодарение на екипа му, той нямаше как да е заразен. За сметка на това, си нарани силно главата и му се зави свят. Корема го болеше и имаше чувството, че ще повърне. Чуваше се как приближават мъртъвците, но той дори и не виждаше ясно. Усещаше как потича кръв от задната част на главата му. Опитваше се да стане и фокусира зрението си. Не пазеше добро равновесие, но стегна юмруци, готов да атакува отново.

Най-накрая виждаше нормално и се огледа наоколо. Погледа му се спря на ръждясалите релси. "Ще мога ли?" питаше се той.

Веднага пристъпа напред и хвана металната греда. Започна да я дърпа с всички сили. Хвърляше поглед на мъртъвците и те приближаваха все по-бързо. Захватката му ставаше все по-здрава и дърпаше все по-силно.

Най-накрая релсата се разхлаби и извади една от ръждясалите метални греди. Веднага пристъпи напред право към мъртъвците. Двамата му опоненти вървяха един зад друг и Лукас реши да се възползва от това.

Насочи гредата към гърдите на заразения и я заби. Мъртвеца се спря и започна да крещи от болка, но Лука продължи напред и гредата излезе през гърба му, насочвайки се към вторият. Момчето продължи да върви напред, приклещвайки ги към стената и заби метала и във вторият.