Пропуснати от Смъртта

Глава 15

-Отдавна не съм се возила във влак.-рече Мишел, качвайки си се във вагона.
-Късмет е, че намерихме работещ.-отвърна зад нея Марк.

Двамата влязоха и започнаха да се настаняват. Вътре имаше всичко нужно-легла на два етажа, компютър, бюро, хладилник и генератор за зареждане.

-Леглата са 4. Ще има място и за Лука и Димитри.-отбеляза момичето.
-Би трябвало скоро да дойдат. Рей ги накара да помагат с последно търсене на провизии.
-Доста е прашно тук. Малко ще разчистя.

Момичето се захвана да чисти. Марк седна на бюрото и разглобяваше оръжията си, почиствайки ги.

Не след дълго се качиха Лука и Дими.

-Влака тръгва след 20 минути. Всичко ли сте прибрали?-запита Лукас.
-Всичко е тук. Тъкмо почистих, настанявайте се.

Двамата приеха заканата и се отпуснаха. Според водачът, влакът няма да се спира до нашата дестинация. Би трябвало да стигнат до Пекин-центъра на Китайската част. Въпреки това Дъглас се надява влакът да може да продължи към друга посока, тъй като този град не е един от най-безопасните.

-Колко ще пътуваме?-запита Марк.
-Влакът е в добро състояние, за това сигурно 2 дена.-отвърна момичето.
-Ще ми стигне времето да почистя оръжията си изцяло.
-Толкова ли време отнема?-запита Димитри.
-Да. Трябва да ги поддържам, за да стрелят добре.
-Чакай, ти колко пистолета имаш?

Марк все раницата си и от нея изпаднаха оръжия. След това изкара още и от дрехите си. Дими гледаше учудено.

-Общо са 13.
-ЗАЩО ТИ СА ТОЛКОВА МНОГО?
-Всичките са различни. Едни са близко или далечно разстояние, други са мощни или безшумни. Аз съм снайперист. Трябва да съм подготвен за всякакъв вид битка.
-Не ти ли тежат?
-Свикнал съм.
-Може ли да ги видя?
-Да, но внимавай с тях.

Димитри отиде до Марк и заедно гледаха оръжията. Лука се отпусна на леглото, щастлив, че най-накрая ще спи на нормален матрак. Въпреки, че беше около 12 по обед, момчето усещаше умора и без да се осъзнае заспа.

***

-Лука. Лука, събуди се.

Момчето бавно отвори очи и се опита да осъзнае кой го буди. Светлината от лампите го заслепяваше и покри лицето си. Скоро осъзна, че брат му е този, който го събуди.

-Хммм?-измрънка полузаспалият.
-Влака спря, но все още не сме пристигнали.
-Тогава защо ме будиш?
-Нещо може да е станало. За всеки случай бъди подготвен.