Пропуснати от Смъртта

Глава 13

-Значи се казваш Димитри?-запита момичето ранения, докато раглобяваше краката му.
-Да.
-Колко време си стоял заклещен?
-Около ден.
-Чувставаш ли болка в корема ти? Или по-точно изкуствените ти органи?
-Не. Само ръката и тялото ми. Но имам чувството, че имам счупени ребра.

Лена все металните му крайници и стана.

-Марк, вземи го и доведи при колите. Там ми останаха инструментите. Лука, потърси лекаря в лагера.

Двамата послушаха жената и изпълниха изканията й. Не след дълго бяха обратно при групата. Марк носеше на гърба си Димитри, а Лукас обикаляше лагера, търсейки лекаря.

-Значи това е човекът за който отидохте там?-чу се отстрани Дъглас. Марк постави ранения на земята и загледа водача.
-Да. Не мисля, че има опасност за живота му, но има много рани.
-Като го възстановите ми кажете. Ще го разпитам за някои неща.

Лекарят скоро дойде и прегледа момчето. Третира раните му и на Димитри му оставаше само да си почива.

Скоро се върна и Мишел. Дъглас я очакваше и тя веднага дойде да даде отчет.

-Има общо 3 влака на станцията. Два от тях са в лошо състояние, а третият му трябва малка поправка.
-Ясно. Трябва лагера да отиде до станцията и механиците да го прегледат. Как са релсите?
-И те ми изглеждаха в добро състояние. Мисля, че ако поправим влака, спокойно ще можем да пътуваме с него.
-Добре. Отивай да си почиваш.

Два дена изминаха от както пристигнаха. Дъглас даде нареждания лагера да бъде преместен до станцията. Той и още няколко човека отидаха да огледат.

Димитри вече се чувстваше по-добре, благодарение на лечението, но все още се поправяха изкуствените му крака. Той седеше в една от колите и се взираше замислено в сградата, в която беше намерен. Лукас го забеляза и реши да седне до него.

-Почти нищо не си говорил през изминалите дни. Как си?-рече Лука.
-Просто съм замислен. Доста неща ми се случиха за няколко дни.
-Защо беше заклещен?
-Сградата беше нестабилна. Сам забеляза като влезе в нея. Просто започна да се срутва и гардероба падна върху мен.
-А забитият прът в ръката ти?
-Ъмм, това е-
-Аз също имам въпроси към теб, момче.-рече Лена идвайки към тях.-докато поправях протезите ти забелязах нещо.
-Какво?
-Току-що спомена, че гардероба е паднал върху теб, заради порутената сграда, нали?
-Да.
-Но не мисля, че това би могло да скъсъса кабелите в протезите. Което значи, че протезите са били развалени умишлено.