Пропуснати от Смъртта

Глава 32

Светлината правеше своят път в стаята през тънките пердета. Лъчите падаха директно върху очите на спящия Лука и това го накара да си покрие лицето с ръката. Усещаше, че лежи на нещо меко. Легло? Отдавна не беше лежал на такова. Размърда се от мястото си, но усети как нещо дърпа ръката му. Обърна се и видя бяла фигура, която беше забила игла в ръката му. Лукас замръзна на мястото си, объркан. До леглото беше застанала чисто бял човек с метални части вместо кожа и монитор вместо лице. Най-накрая тялото му реши да реагира и отскочи стреснато от мястото си.

–А-АНДРОИД?!
–Моля стойте стабилен, за да взема проба от кръвта Ви.

Все повече въпроси възникваха в главата на момчето. 

"Щом има андроид, значи се е възстановил света? Чакай къде съм? Това не прилича на каюта."

Лука се огледа и чак сега забеляза, че не е в екипа си–носеше светло синя нощница. Вече беше останал само с едната си ръка. Там където трябваше да е лакътя му беше обвито с бинт. Чувстваше се странно да я гледа, но не усещаше много болка. Цялата стая беше бяла. Около него имаше системи, лекарства и банки.

"В болница съм? Чакай! Щом се е възстановил света колко време е минало? В кома ли съм бил?!"

От краят на стаята се чу отварянето на вратата. Там беше Марк, който го гледаше с усмивка.

–Лука! Ти си буден!
–КОЛКО ГОДИНИ СЪМ СПАЛ?!–скочи разтревожено от леглото.
–Години? Да не си ударил главата си? Спал си 4 дена.
–4... дена? Тогава как...?
–Легни, трябва да си почиваш. Докато спеше се случиха много неща.

Момчето послуша брат си и се върна на мястото си. Андроида се върна към задачата си и взе ръката на момчето. Марк погледна телефона си за последен път, написа нещо на него и го остави.

–За щастие не си заразен. Навреме си отрязал ръката си. Но припадна от кръвозагуба.
–Други заразени?
–Не, само ти и Лена.
–Да, Лена...
–След това пристигнахме до Дерби. Бяхме приветствани от въоръжени машини, тъй като се водихме за нарушители. Дъглас говори с тях и се примирихме. Настанихме ранените и оттогава всичко е спокойно.
–Казваш ми, че тук всичко е наред и няма заразени?
–Нямали сме заразени от две години.–чу се женски глас, който влизаше в стаята. Пред двамата стоеше висока тъмнокожа жена с коса на дредове. Носеше лабораторна престилка и таблет в ръката си.–Ти беше Лукас Карсън, нали?
–Да?
–За пръв път се виждаме. Голям поспаланко си.
–А Вие сте...?
–Аз съм д-р Азра Адèлеке. Отговарям за състоянието на вашия лагер. Мед-дроида ме извести, че си буден и дойдох да те прегледам.