Пропуснати от Смъртта

Глава 12

3 месеца по-рано....

-Трябва да изберем водач за следващият пътуващ лагер. До седмица най-късно трябва да изпратим група да търси по-добро място. Тук започва да става все по-трудно да се живее.
-Въпреки бързането, трябва да изберем някой с достатъчен опит да води хора. Предложения?
-Защо не бъдеш ти, Том?

Всички в залата се обърнаха към мъжът. Присъствието му се усещаше от всякъде. Висок човек, черна дълга коса, силно тяло с неясни символи по ръцете му.

-Съжалявам, но не мисля, че съм подходящ за тази отговорност. Има и по-опитни от мен.-отвърна с усмивка.
-Това не е концерт по желание, момче.-рече друг мъж.
-Мога ли да предложа някой, който е по-добър вариант?
-Кажи.
-Дъглас Хаген.

Всички в залата гледаха учудено. Започнаха взаимно да си шепнат. Хвърляха странен поглед към мъжът. Най-накрая една жена се изкашля силно, за да привлече вниманието на хората. Всички веднага млъкнаха и я загледаха.

-Може ли да обосновиш избора си?-рече тя.
-Разбира се. Той е човек, с по-дълга военна служба от моята. Множество пъти е показвал силата си на бойното поле и всички знаем какви прозвища е печелил.

Мъжът от по-рано стана рязко и удари яростно масата. Гледаше злобно към Том и започна да крещи.

-Колкото и прозвища и награди да е печелил, той е страхливец! Въпреки високата си позиция, той избяга от войната! Доказа, че е нищо повече от човек искащ власт!

Том скръсти ръце и се облегна на стола. Усмивката му изчезна, а погледа му се изпълни с раздразнение.

-Вие господине имате най-малко правото да казвате тези думи. Хора като Вас единствено седят на бюрото си и заповядват кой да ходи на смърт. Знаете ли какво е на бойното поле, че да го наричате страхливец?

Мъжът замълча и седна обратно на мястото си. Том загледа отново жената и стана от мястото си.

-И желая Дъглас Хаген да заеме мястото ми в този съвет. Не само заради опита и уменията му, а и защото не желая повече да бъда в стая с хора наричащи се "смели военно началници и генерали". Отвращавам се.
-Разбрах думите ти Том. Ще приема молбата ти.

Всички загледаха шокирано жената. Недоволството беше навсякъде.

-Но госпожо, Дъглас е-
-Без "но". Имам доверие на Том. И щом той казва, че Дъглас е подходящ, ще му повярвам. И ако желанието ти е той да те замества в Главния съвет, то тогава нямам възражения.
-И групата ще тръгне след 2 месеца, не седмица. Това е последното ми искане.-рече дългокосият, гледайки жената.
-Така да е. Отпускаме срещата!