Пропуснати от Смъртта

Глава 8

Мястото беше огромно. Доста влажно и хладно. В нормални условия то се водеше като главна част с магазини в метрото. Но сега е пълно с хора, живущи тука. Имаше няколко огнища поддържащи светлина и топлина и хора наредени около тях. Както каза по-рано Ема, те не бяха много. Само около 20 човека.

Всички седнаха около един от огньовете. Марк остави Мишел на земята легнала и я зави с одеялото от раницата си. Огла се обърна и донесе кутии.

-Това е за благодарност, че пазихте Ема. Съжалявам много за неудобството.

Лука отвори кутията и видя варен ориз.

-Знам, че е малко, но моля приемете.
-Няма нужда да ни давате от храната си. Станцията ни беше целта.-отвърна Марк. Обаче като се обърна видя брат си вече ядейки храната. По-големият се ядоса и с юмрук го удари по главата.
-НЕ ЯЖ ОТ ХРАНАТА НА ХОРАТА!-навика му се той.
-Щом са ми я предложили не мога ли да ям!?-отвърна учудено. Жената се изсмя и седна до тях.
-Няма проблем. Имаме достатъчно за сега.

Марк погледна към Мишел. Все едно очакваше да се е събудила, но тя още спеше.

-Благодаря Ви много за храната, но скоро ще трябва да се връщаме навън. Ние ще намерим стълбите на станцията.-рече по-големия брат. Обаче Ема и Олга го загледаха учудено.
-За какво говориш?-запита жената.
-Моля?
-Как така да излезеш от тук?
-Ъмм, по стълбите на метрото да се качим към площата?
-Но няма как от тука да се качите. От години е затрупан изхода.

Братята ги гледаха учудено и след това се спогледаха взаимно.

-Ти трябва да се шегуваш с мен...-рече раздразнено Марк.
-Не искам да съм повече тук. Подтискащо е...-отвърна тъжно Лука.

Скоро двамата оставиха празните кутии и момичето ги прибра. Тя загледа Лука и се доближи до него.

-Може ли да ти направя плитка?-запита с усмивка.
-Не ми е толкова дълга косата за добра плитка.
-Тогава малки плитки!

Той се усмихна и отвърза косата си. Ема застана зад него и започна да я плете.

-Коя е най-близката станция на която можем да се качим?-рече Марк към Олга. Жената извади таблет и включи екрана с карта на линиите.
-В момента сме в станцията на площад "Църквата". Като продължите само и единствено направо за около ден ще стигнете до станцията под кметството. От там ще можете да се изкачите на повърхността. Също отново както тук, живеят хора там.
-Защо хората от този град живеят в метрото? Разбирам, че е опасно навън, но няма ли да търсите по-безопасни места.
-Ние сме постоянен лагер. Вече са изпратени хора да търсят, но за толкова време все още не са намерили. Вие явно също се тук за тази причина.
-Да, проучвахме състоянието на града, но внезапно една от сградите се наклони и ние се скрихме тука.
-От време на време се случва. Помня, когато града беше още жив. Оквар беше един от най-развитите градове в Номания. Тъжно е как толкова прекрасен град бива разрушен от такова нещо.