Пропуснати от Смъртта

Глава 26

Часовете минаваха доста по-бавно от обичайното. Трудно е да се избягва човек в толкова малко помещение. Системата за филтриране отдавна е активирана, но ще отнеме дълго време докато се изчисти изцяло Назика.

Дъглас през цялото време стоеше пред компютъра. Гледаше картата на Номания и изглеждаше дълбоко замислен. Никой не смееше да го притеснява и всички стояха далеч.

На отделен компютъра беше Езикиел, който наблюдаваше работата на системата и евентуални грешки. Лука наблюдаваше през прозореца. Мъглата ставаше все по-малка и вече можеше да се видят покривите на по-високите сгради.

–Колко време ще отнеме?–запита Лука брат си, който беше до него.
–Доста си нетърпелив.–отвърна Марк, чистейки си очилата.
–Вече ми писна да съм тук.–оплака се момчето и взе очилата на брат му.
–Хей! Върни ги.

По-малкият си ги сложи и загледа малката система  вградена в тях.

–Ще ги счупиш. Дай ги.–повтори Марк.
–Доста са яки. Взе едно имам компютър на очите си.

По-големият брат ги взе от другия и ги намести на лицето си.

–Отивам да видя какво прави Дъглас. От доста време стои на компютъра.

Марк се отправи към водача, а Лука реши да излезе от стаята и да се разходи в сградата.

Коридорите бяха доста тъмни и отново трябваше да използва фенер. Като цяло нямаше нищо интересно. Мръсотия, счупени предмети и мебели, съдрани тапети и килими.

–Чувствам се доста мръсен. Няма ли работеща баня? Отново ли трябва да се къпя в езеро?

Момчето продължаваше да обикаля безцелно. Коридорите бяха едни и същи и лесно можеше някой да се загуби.

Повечето стаи бяха заключени. Вратите бяха стари и лесно можеше да ги разбие, но не му се занимаваше.

–Тц, нищо интересно няма тук. Няма ли скоро да си тръгва–хъх?

Лукас внезапно отвори една от вратите. Чак тогава забеляза, че бравата беше разбита. Момчето се зачуди, но реши да влезе. Бавно отвори вратата и освети стаята. Самата стая не беше толкова голяма. Приличаше на малък офис. Имаше бюро, шкафове и електроника. В нея отново имаше прозорци, но както при контролната зала и тези бяха мръсни и трудно влизаше светлина.

Лука реши да огледа мястото. Не беше кой знае колко интересно за него. Той се доближи до прозореца и го отвори. Най-накрая влезе повече светлина и си изключи фенера. Въпреки, че вече имаше ток в сградата, Лена беше забранила да се включват други лампи или уреди, защото щял да се претовари соларния панел.