Пропуснати от Смъртта

Глава 30

Писъци, изстрели и удари. Само това се чуваше в покрайнините на Сингапур. Обаче тези мъчителни звуци не бяха на хора, а мъртъвци.

–Последен!–изкрещя Лукас, удряйки силно заразения. Тъмнолилавият човек падна на земята и си разби главата, без да помръдва повече. Момчето изтръска кръвта от ръцете и тялото си.

Лука отстъпи назад и си пое въздух. Огледа около себе си и останалите от групата проверяваха дали всички са мъртви. Други се проверяваха, ако са случайно докоснати, но за късмет на лагера, никой не беше заразен или умрял.

–Днес сме в добра форма.–рече Лукас към Димитри, който чистеше кръвта от метала на краката си.
–Не бяха толкова много. Но в града сигурно има повече. Оттук нататък трябва да бъдем по-предпазливи.

Дългокосият хвана ръката на приятеля си и му помогна да стане.

Изведнъж двамата чуха писък, но този път не звучеше на заразен, а женски. Момчетата се учудиха и решиха да проверят източника на звука. Двамата започнаха да се оглеждат за останалите си другари и видяха Мишел да седи на земята.

–Как си Мишел?–запита Дими, доближавайки се до нея.
–Добре съм. Просто...

Лука забеляза, че момичето се опитваше да скрие нещо с якето си и той клекна до нея.

–Мишел!–чу се глас зад тях и момчетата се обърнаха. Към тях тичаше Марк и седна до ранената.–Лиза ли?-запита притеснено той и дръпна якето ѝ, за да открие, че момичето има забит нож в ръката си.
–Съжалявам. Аз просто–
–Не си ти виновна. Лиза е искала да нарани някой от лагера, нали? И така си я спряла.

Мишел мълчеше и отвръщаше поглед. Марк я хвана за ранената ръка и рязко извади ножа. Момичето стискаше зъби и сдържаше гласа си, докато той я превързваше.

–Защо всички все сами се наранявате?–отчая се Марк, гледайки към брат си. Лука избегна погледа му, правейки се, че не знае, за какво говори.

–Аз съм си виновна. Не мога да възпирам Лиза от поява. Тя има по-голяма воля от мен и не искам да нарани никого. Обещавам, че ще–
–Успокой се. Всичко е наред. Не мърдай много ръката си. Аз ще съм с теб, ако стане нещо подобно.

Четиримата се запътиха към групата. Всички се събираха на едно място, за да се насочат към Сингапур. Градът беше пред тях и само трябваше да влязат.