Пропуснати от Смъртта

Глава 19

Макао, както останалите градове, не е в най-доброто си състояние. Въпреки голямата заразяемост, можеха да се видят и здрави хора, но всички те се криха, виждайки групата. Гледаха ги все едно носеха заразата със себе си. Техният страх в очите си казваше всичко за досегашните им изживявания. Групата не си е казала нищо с живущите, но знаеха, че не са желани тук.

Небето все още беше облачно, но така и не валеше. Вятърът спря откакто влязоха в града. Въпреки това въздухът се усещаше тежък.

Дъглас вървеше най-отпред и гледаше радара, за да се ориентира в околността. Осъзнаваше положението, в което се намираха и реши да бъде бърз, преди да се е създал някакъв конфликт.

Виждаха се заразени, които бяха затворени в сгради или завързани. Той си представяше града в по-голям хаос и е изненадан, че всичко тук е под сравнителен контрол.

След минути вървене групата се спря пред висока сграда. Изглеждаше около 10 етажна и на външен вид приличаше на мол.

-От тук ли ще вземем провизии?-запита Лена към водача.
-Да. Сега гледам картата на мола.-рече той, неотделяйки поглед от таблета.-Има хранителни магазини на 3, 5 и 8 етаж. Рисковано е да ходим на по-горните и за сега отиваме на третия. Ще се изкачим по аварийното стълбище.

Групата тръгна към аварийният изход и стигайки там забелязват, че вратата откъртена със сила. Дъглас посяга към пистолета си и махна предпазителя, готов да стреля всеки момент. Бавно започва да се изкачва и останалите правят същото.

Скоро стигат до първият етаж. Той е пълен с магазини за детски играчки и дрехи. Повечето витрини бяха счупени, беше пълна тъмнина, а единствената светлина идваше от прозорците. Можеха да се видят трупове и заразени, но никой от тях не мърдаше. За групата нямаше нищо, което ще им трябва от тук и придължиха да изкачват.

Във вторият етаж имаше главно магазини за бижута и скъпоценности. Точно като предният етаж, витрината бяха изпочупени, но и стоката беше заграбена. Сигурно в хаоса хората са решили да ограбят магазините, за да забогатеят, но колкото и пари да имаш, то те отдавна са си загубили стойността.

Всички продължиха да се изкачват, обаче и да искаха нямаше как. Стълбището за третият етаж беше затрупано с камъни. Дъглас се издразни и отново гледаше картата на търговският център. Чуваха се разговорите и притесненията от групата. Толкова път са извървели и сега нямат шанс да вземат провизии?