Пропуснати от Смъртта

Глава 24

Мъглата все още беше гъста. Най-много можеше да се види до метър. Група от десет човека вървеше в останките от града. Въпреки ограниченото си зрение, можеха да забележат руините на възвишения и богат град.

Всички бяха заедно, но в същото време разделени на по-малки групи. Реми и Дъглас стояха най-отпред и водеха групата, а зад тях беше групата на жената водач. В средата вървяха Мишел, Марк и Лена, а в краят Лукас и Димитри. Всички носеха предпазни костюми и маски. Лицата им трудно се виждаха.

Лука не спираше да гледа гърба на брат си. Все едно изчакваше удобен момент да говори с него. Дими забеляза странното му държание и го хвана притеснено по рамото.

-Относно вчера...
-Не казвай нищо. Марк не знае за това.-прошепна Лука. Димитри продължи да говори тихо.
-Не знам подробностите между теб и Айден, но щом го преби по такъв начин вчера, със сигурност имаш добро основание, нали?
-Охо, нямаш си и на представа. Това е най-малкото, което можех да му сторя. Бях готов да му-
-Лука!
-Знам, не биваше да го правя. Трябваше да се сдържам.
-Не е нужно да ми разказваш за него, ако желаеш. Но не трябва да създаваме конфликти.

Лукас отново почувства вина за вчера. Дими не искаше да го натъжава.

-Ако стане нещо, на твоя страна съм, Лука.

Те не можеха да видят добре лицата си, но взаимно се усмихнаха.

Назика е доста голям град. Подобно на Оквар е бил доста развит. Можеха да се видят разлагащи тела, но не видяха нито един, който да е загинал от заразата. Заринът ги е застинал. Въпреки разрушените стени и блокове, Назика беше в сравнително добро състояние. Не би трябвало да отнеме много, за да се възстанови.

Пътищата също бяха добри и вървенето им беше улеснено, без да се изморяват много. Дъглас не отделяше поглед от радара, но в същото време изглеждаше замислен. Погледна зад себе си, за да провери дали всички са зад него. След това дръпна Реми по-близо към себе си.

-Ако толкова искаш да ме целунеш, може после да го направим.-рече жената предизвикателно.
-Млъкни и ми отговори-какъв е този Айден?-отвърна приглушено Дъглас.
-Айден ли?

Реми престана с шегите и погледна зад себе си, за да види дали ще ги чуят. Тя продължи полугласно.

-Ако трябва да бъда честна, и аз не знам. В групата е от 2 години и е изненадващо добър за възрастта си. Силен е и мерникът му е невероятен. Но е труден за работа в екип и не изпитва никаква симпатия към хората. Не го е грижа, ако някой умре. Груб е и импулсивен. Без проблем бих казала, че е социопат.
-Социопат?-загледа я изненадано.
-Да. Не съм виждала или чувала да изпитва вина или да е учтив. И с мен се държи като гадняр, въпреки че съм му водач. На моменти ме притеснява, но няма какво да направя. Не е направил нещо, за което да го изгоня от лагера.
-А боят от вчера?
-Един от твоите го удари пръв и Айден имаше правото да се защити. Но съдейки по яростта на момчето ти, със сигурност е имал основателна причина. Не мога да го виня. И аз искам да го ударя на моменти.