Пропуснати от Смъртта

Глава 16

Въпреки дългият и стръмен път, групата най-накрая пристигна. Макар този факт, никой от тях не беше щастлив. Гарата беше опустошена. Скали бяха върху релсите, а половината вагони на единствения функциониращ влак, бяха разрушени. Дъглас изглеждаше ядосан, но и разочарован в същото време.

-Прецакахме се.-рече Лена.
-Колко са вагоните, които стават за превоз?-запита водачът.
-Около 6. Дори и да изчистим релсите, ще могат ли 48 човека да се поберат в тях?
-Нямаме избор. Ще се съберем някак.

Дъглас се обърна към цялата група и привлече вниманието им.

-Слушайте ме. Едната половина разчиства релсите и поправя дефектите по влака, а другата наблюдава от всички страни за мъртъвци. Почти се стъмни и трябва да сме бързи.

Всички се съгласиха с думите му. Организацията стана доста бърза. Лука и Марк наблюдаваха, а Мишел и Димитри разчистваха камъните.

-Мамка му, тежки са!-рече Мишел.
-Разпаднала се е сградата на гарата. Чист късмет е, че не е засегнала локомотива.-отвърна Дими.
-Трябва бързо да ги разкараме. Но са тежки.
-Тогава да ги строшим на по-малки парчета.
-Ако знаеш как.
-Стой и гледай.

Момчето отстъпи назад. Той клекна на и изглеждаше средоточен. Изкуствените му крака засветиха в ярко синьо.

-Отдръпни се.-предупреди той. Мишел го послуша и отиде настрани. Димитри рязко скочи във въздуха. Както при битката му с Лука, той беше на високо. Засили се и удари единия от камъните. Строши се под краката му и стана на малки парчета.

-Невероятно! Не знаех, че имаш толкова сила.
-Нямам. Просто протезите ми са здрави. Единствено трябва да се засиля.
-Въпреки това пак е доста полезно да имаш такава мощ.
-Хаха, благодаря ти.-отвърна момчето леко изчервен.

***

-Нещо виждаш ли?-запита Марк, седейки на покрива на останките от гарата.
-Не. Центъра е изненадващо спокоен.-отвърна брат му до него.
-Това не е на добре.
-Защо? Нищо не ни напада.
-Не е възможно центъра на Китайската част да е толкова спокоен.
-Може би са се избили или умрели.
-Просто не сваляй гарда си.
-Ще сляза долу, за да хвърля по-добро око.
-Няма да те пусна сам там!
-Ще се оправя.
-Все още си в състояние на голяма параноя. Притеснявам се, че нещо ще направиш.
-Всичко е наред. Чувствам се нормално вече. Ако стане нещо ще ти се обадя.