Пропуснати от Смъртта

Глава 2

П.О.В Никой

Мина един ден от пътя. Всички се бяха спряли за обедна почивка. Едни ядоха, а други охраняваха. Лука, Марк и Мишел седяха заедно и обядваха.

-Кой град ни беше дестинацията?-запита момичето.
-Оквар.-отвърна Марк.
-Там ли? Оквар не беше ли един от градовете с най-голяма заразяемост?
-От няколко месеца нещата там са оттихнали. За сега се смята за безопасно. 
-Сигурен?
-Сигурен или не не ние решаваме дестинацията ни, а Дъглас.-отвърна Марк.

Времето за обяд свърши и всички станаха. Лука обаче продължаваше да седи и гледаше замислен в една точка.

-Лука?-запита брат му.
-А? Да?-осъзна се момчето.
-Хайде, тръгваме.
-А, идвам

Присъединиха се към групата и продължиха вървенето. Пътят беше доста по-неравен от преди и вече ставаше вечер.

-Забавихме се доста повече от очакваното.-рече една жена.
-Така е би трябвало вече поне да сме разполовили пътя. Защо така?-отвърна Марк.
-Защо не попиташ Дъглас?
-Сякъш той би ми казал.
-Недей така. Той е опитен човек. Сигурно има причина.-успокои го тя.
-Добре ще опитам.
-Ще говориш с Дъглас?-запита Лука.
-Да. Стой тук.

Марк отиде по-напред в редицата, предреждайки хората. Стигна най-отпред, където имаше висок мъж с лека брада и кафеви дрехи. Наблюдаваше радара и картата на устройството си.

-Дъглас!-рече Марк и човека се обърна.
-Не трябваше ли вече да сме разполовили? Защо се бавим? Хората се чудят отзад.-рече момчето.
-Ти ли си водача, че да определяш пътя и времето?-отвърна раздразнено мъжът.
-Точно защото ти си водача, трябва да знаеш, че нямаме много време. Поне причината кажи за забавянето.
-Ако имаше поне малко мозък щеше да се сетиш, че някои от хората ни са ранени от последното нападение и за това забавям темпото.
-Защо продължаваме с ранени хора? Не може ли да починем преди да пътуваме?
-Аз така съм решил. Сега изчезвай.

Марк го послуша и се върна назад. Отиде при приятелката му и обясни ситуацията.

-Ясно. Трябваше и аз да се сетя. Съжалявам, че трябваше да ходиш при него.
-Всичко е наред. Поне причината да знаем е важно.

П.О.В Лука

Щом сме се забавили толкова значи има много ранени. Тръгнахме 67 човека, а сега сме 48. Принципно ли е така? За пръв път съм далеч от постоянният лагер и се чудя дали е нормално да се загубят толкова хора.