Пропуснати от Смъртта

Глава 3

-Мамка му.-рекох.

Веднага станах, грабнах радара и отидох към началото на редицата. Винаги през нощта наблюдаваше заместник-водача. Той взимаше главните решения през нощта.

-РЕЙ!-изкрещях.

Русокосият със сини очи се обърна и ме изгледа.

-Ще събудиш останалите. Не викай.-рече той тихо.

Дойдох до него и показах устройството. Той го взе и изгледа с шок.

-Събуди всички ги предупреди.
-Ясно.

Отидох при останалите будни.

-Събудете всички! Наближават заразени!

Всички ме разбраха и започнаха да будят спящите. Затичах обратно към края на редицата. Облякох си тениската и почнах да будя брат ми и Мишел.

-Ставайте! Спешен случай!
-Хмм?-рече със заспал глас брат ми.

Двамата се събудиха и ме изгледаха учудено.

-Опасност?-рече Мишел.
-Да. Трябва да побързаме.-отвърнах.

Скоро всички хора бяха будни включително и Дъглас. Той привлече вниманието на всички.

-Слушайте внимателно! Радарите засичат 46 неясни същества идващи към нас. Те са на два и половина километра от нас. Нашият приоритет е да не се забъркваме в излишни битки, обаче е твърде късно за това. Всички тук сме наясно, че това са мъртъвци и че те са по-бързи от нас. Те идват от север, за това най-добрите бойци стоят отпред, а по-неумелите отзад.

Всички започнаха да се приготвят. Всеки извади епикипировката си и се облече с нея. Тя беше направена от изкуствена кожа и покриваше цялото тяло, за да се избегне докосване.

-Добре, днес са много, така че съм с по-мощният пистолет.-рече брат ми отваряйки единия от кейсовете си.
-Аз ще бъда от лявата част и ще наблюдавам.-рекох.
-Не. Ти отиваш отзад.
-Казваш, че съм неумел ли!?-рекох възмутено.
-Не, просто нямаш опит.
-Това значи, че трябва да натрупам. Ще стоя тук.
-Лука, моля те. Сега са много. Обещавам, че ще се биеш когато-
-Кога? Това го казваш всеки път. Не съм дете, мога да се оправям сам.
-Тогава с какво ще се биеш? Знаеш, че не те бива с пистолет или острие. С голи юмруци ли? Ако искаш да се самоубиваш го прави, но аз няма да ти позволя.
-ДА ТОЧНО С ТОВА ЩЕ СЕ БИЯ.-изкрещях му и тръгнах към лявата част.
-Чакай Лука!-чух Мишел зад мен.
-Какво?-отвърнах ядосано.
-Наистина, недей да го правиш. За да убиеш мъртвец с юмруци, трябва да си доста силен и с опит. В момента трябва да мислим разумно.
-Мислиш, че нямам сила ли?
-Не, просто в момента си ядосан и не мислиш разумно. Моля те успокой се.